Творците
Българка спечели престижна френска награда за поезия
Българка спечели престижна френска награда за поезия
Снимка: www.public-republic.com
Българката Аксиния Михайлова спечели тазгодишната награда за поезия "Аполинер", предаде Франс прес. Поетичната й книга "Небе за изгубване" е написана на френски, начин, по който поетесата отдава почит на един език, "който е все така жив и обаятелен за чуждестранните автори", по думите на Жан-Пиер Симеон, председател на журито на наградата "Аполинер", смятана за еквивалент на "Гонкур" в поетичния жанр.
Поемите от сборника "Небе за изгубване" притежават "изразна сила и чувствителност, чрез които авторката съумява да избегне клопките на любовните поеми", добавя той. Чрез неочаквана игра на образи Аксиния Михайлова подновява, с голяма сдържаност в емоциите, темата за любовта, от страстта до отчаянието, от сливането до отчуждението, от очакването до радостта от общуването.
Родената през 1963 г. Аксиния Михайлова живее в София, тя е поетеса и учителка. Авторка е на други пет сборника с поезия: "Тревите на съня" (1994), "Луна в празен вагон" (2004), "Три сезона" (2005), "Най-ниската част на небето" (2008), "Разкопчаване на тялото" (2011).
Нейни стихове са публикувани в различни литературни издания в България и чужбина. Аксиния Михайлова е съоснователка на първото независимо българско литературно списание "Ах, Мария". Превеждала е много френски автори, като Жорж Батай, Силви Жермен, Жан Жене, Тахар Бен Желун...
Ето едно от стихотворенията на Аксиния Михайлова:
В очакване на вятъра
Уча се да пускам хвърчила
както се уча да бъда майка:
от вчера, от седмици,
тринайсет години вече.
Няма да успея - нито книгите,
ни съветите помагат.
Резки придърпвания на кордата,
ако я отпуснеш прекалено
слънцето ще опърли опашката
на хвърчилото;
кървава резка на показалеца,
върху баира
между магарешките тръни
по стръмното
издига се пада
оранжевият триъгълник,
улавям за миг
вятъра
и му се отдавам,
преди да се изгубя
сред ятото щъркели отнасящи
август и хвърчилото зад баира.
С единия крак в детството,
толкова белези по колената
и по чернобелите снимки,
ще успееш,
прошепва ми ангелът-хранител,
да пускаш хвърчила
е като да населяваш душата си
с нови небеса,
докато сам се превърнеш
на вятър.
Източник: 24 часа
Поемите от сборника "Небе за изгубване" притежават "изразна сила и чувствителност, чрез които авторката съумява да избегне клопките на любовните поеми", добавя той. Чрез неочаквана игра на образи Аксиния Михайлова подновява, с голяма сдържаност в емоциите, темата за любовта, от страстта до отчаянието, от сливането до отчуждението, от очакването до радостта от общуването.
Родената през 1963 г. Аксиния Михайлова живее в София, тя е поетеса и учителка. Авторка е на други пет сборника с поезия: "Тревите на съня" (1994), "Луна в празен вагон" (2004), "Три сезона" (2005), "Най-ниската част на небето" (2008), "Разкопчаване на тялото" (2011).
Нейни стихове са публикувани в различни литературни издания в България и чужбина. Аксиния Михайлова е съоснователка на първото независимо българско литературно списание "Ах, Мария". Превеждала е много френски автори, като Жорж Батай, Силви Жермен, Жан Жене, Тахар Бен Желун...
Ето едно от стихотворенията на Аксиния Михайлова:
В очакване на вятъра
Уча се да пускам хвърчила
както се уча да бъда майка:
от вчера, от седмици,
тринайсет години вече.
Няма да успея - нито книгите,
ни съветите помагат.
Резки придърпвания на кордата,
ако я отпуснеш прекалено
слънцето ще опърли опашката
на хвърчилото;
кървава резка на показалеца,
върху баира
между магарешките тръни
по стръмното
издига се пада
оранжевият триъгълник,
улавям за миг
вятъра
и му се отдавам,
преди да се изгубя
сред ятото щъркели отнасящи
август и хвърчилото зад баира.
С единия крак в детството,
толкова белези по колената
и по чернобелите снимки,
ще успееш,
прошепва ми ангелът-хранител,
да пускаш хвърчила
е като да населяваш душата си
с нови небеса,
докато сам се превърнеш
на вятър.
Източник: 24 часа
Comments
comments powered by Disqus