Кампанията за бойкот на магазините в Гърция така и не успя да набере скорост и популярност, както това се случи в някои съседни балкански страни. Напротив, той предизвика масово пазаруване в България.

Местните от Северна Гърция тръгнаха да пълнят торбите у нас. След отпадането на граничния контрол това става все по-лесно. Стоките, услугите и горивата в България са по-евтини и гърците масово пазаруват.

Стига се дотам, че самите гръцки търговци искат защита от държавата, за да си запазят клиентелата. Производителите на плодове и зеленчуци пък предлагат до 30% по-ниски цени от миналогодишните заради добрата реколта.

Така че вместо да стачкуват, гърците просто избягаха на пазар при комшиите, пише „Телеграф“.

Причините да няма бойкот в Гърция са, че в страната не е бил наблюдаван рязък скок в цените на основни потребителски продукти през последните месеци. Нещо повече, цените на някои продукти като зехтина дори паднаха много сериозно. Другата причина е, че още преди три години страната въведе система за така наречените наблюдавани стоки от потребителската кошница, която гарантира, че магазините освен стандартните продукти бяха задължени да предлагат и такива от списък с 51 стоки от първа необходимост, които имат договорени цени.

В Румъния в деня на бойкот на големите хранителни вериги бяха регистрирани по-високи продажби. „Въпреки шумната кампания румънците не откликнаха масово на организирания бойкот срещу супермаркетите, осъзнавайки, че големите вериги са ключови работодатели и платформа за местни продукти. Липсата на спад в продажбите и появилата се обществена съпротива затвърдиха неуспеха на инициативата.

Въпреки това земеделски организации изразиха надежда, че протестът ще насочи вниманието към ценовата политика на веригите и ще предизвика действия от страна на властите“, коментира пред „Телеграф“ Юлия Баховски, редактор в румънската секция на „Радио България“ и основател на сайтовете MyRo.Biz и MyBG.Biz.

Адриан Църка от Букурещ смята, че в земеделския и хранително-вкусовия сектор много по-голяма част от стойността във веригата за доставки (от фермата до трапезата) трябва да отиде при румънците, а не при чуждестранните мултинационални компании, както е сега.

„Бойкотът на чуждите вериги магазини за хранителни стоки засяга продажбите на тази верига, в който румънският елемент също е маргинален. Чрез този бойкот румънските суверенисти искат да привлекат вниманието на купувачите към този проблем и да ги призоват да купуват румънски продукти от румънски магазини, за да дадат на нашите фермери и преработватели по-добър шанс на пазара“, коментира Адриан Църка.

Двата бойкота – на 13 и 20 февруари, у нас доведоха до 9 млн. лева спад на оборотите в магазините.

Другият ефект е, че правителството предприе мерки срещу високите цени. Те включват подготовка на законодателство, което да проследи пътя на храната от производителя до щанда с цел производителят да получи най-добра цена за продукцията си и съответно потребителят да не бъде натоварен с излишни разходи по веригата на доставка.

През него са дефинирани абсолютно всички порочни практики спрямо земеделските производители. Готовите текстове ще бъдат изпратени към Министерството на икономиката, защото регулацията се извършва от Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите.

Също така бяха инициирани проверки на магазини от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), Националната агенция за приходите (НАП) и Комисията за защита на потребителите (КЗП). От Българската аграрна камара пък представиха списък с 18 нелоялни търговски практики. Те посочиха, че има натиск от страна на търговците за ниски цени, без да отчитат реалните разходи, което влошава качеството на продукцията.