Пристъпвайте тихо, без кални обувки и даже с бяла риза към „Йероглифи на тъгата“на Галина Чолакова, съветва редакторът на поетичната книга Камелия Кондова. Бургаската публика ще може да се срещне с авторката, забележителна като светоусещане дама,“съхранила спасителното синьо на душата “, въпреки суровите житейски битки, на 5 април от 18.30 часа в Център за съвременно изкуство и библиотека.
„Йероглифи на тъгата“ е книга, която говори на езика на сърцето, превежда болката в поезия и превръща тъгата в сила.

Сборникът съдържа в себе си дълбоко лична палитра с душа на дете – уязвима, но и неподправено искрена. А пътят ѝ по траверсите на тъгата я осъзнава като неизчерпаем извор на вдъхновение и откритост, за да се положи точка на един житейски абзац, след дълго многоточие.
Малко след като книгата поема по собствения си път, през Ноември 2024 г., три от стихотворенията ѝ – „Отровени реалности“, „Тъжно е…“ и „И моята ДНК, даваща живот…“ – получават отличителна награда от II-ри Национален поетичен конкурс с международно участие, организиран от НЧ „Искрица 1901“ – с. Скобелово и Фондация „П.К. Яворов“ – гр. Чирпан, с комисия в състав: Надежда Захариева, Атанас Капралов и Тодорка Николова.

Модератор на събитието ще бъде Здравка Евтимова, изключителен разказвач и автор на редица вдъхновяващи произведения, чийто текстове са пропити с дълбочина, човечност и емоционален заряд и оставят траен отпечатък в сърцата на читателите.
До авторката ще бъде и Камелия Кондова, редактор на изданието и една от най-обичаните български поетеси. Нейната поезия докосва, разтърсва и остава дълго в съзнанието със своята искреност и сила.
Не пропускайте възможността за среща с авторката, споделяне на впечатления и получаване на автограф.
„Йероглифи на тъгата“ не е просто книга – тя е огледало на дълбините и теченията, които всички ние носим в себе си.
Елате да открием заедно посланията, скрити между редовете!
Вход свободен.
Очакваме ви за една вечер, изпълнена с поезия, споделеност и смисъл!

Хапки от реалността

Когато думите са ми приятел,
светът изглежда много по-смирен.
Тъгата спи в завивка на мечтател,
а звярът е със нежност укротен.

Животът твърде често ни събира
със ходещи уроци, ей така.
А сблъсъкът жестокост ни сервира,
Изпитващ истинската добрина.

И всеки път, подведена от страсти,
все още вярваща в човечността,
наивно смела свалям всички маски –
така проспивам пак реалността.

В дните със изкуствена духовност,
фалшива „здравословна“ красота,
все още търся важната подробност:
„Къде е изворът на любовта?“