Звезди
In memoriam: Невена Коканова днес щеше да навърши 85
In memoriam: Невена Коканова днес щеше да навърши 85
На 12 декември се навършват 85 години от рождението на голямата българска актриса Невена Коканова
Невена Богданова Коканова, "първата дама на българското кино", е родена на 12 декември 1938 година в Дупница. Майка й е от известна австрийска аристократична фамилия, а баща й прекарва част от живота си като политически затворник в Белене.
Невена Коканова започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години в средата на 1950-те в Ямболския театър, без да има специално образование. Изиграва над 50 роли в киното. Снима се за пръв път в ролята на Ема във филма "Години за любов" (1957) на режисьора Янко Янков. Изпълнява ролята на Ирина от екранизацията на романа "Тютюн" (1962) (реж. Никола Корабов), България/СССР, Жана от "Инспекторът и нощта" (1963) (реж. Рангел Вълчанов), Лиза от "Крадецът на праскови" (1964) (реж. Въло Радев), Ана от "Карамбол" (1966) (реж. Любомир Шарланджиев), Неда от "Отклонение" (1967) (реж. Гриша Островски), Герда от "С дъх на бадеми" (1967) (реж. Любомир Шарланджиев), Тинка от "Момчето си отива" (1972) (реж. Людмил Кирков) и много други.
През 1969 г. се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани "Галилео Галилей". Блага Димитрова написва "Отклонение" специално за нея. В нейна чест Министерство на културата и "Бояна Филм" учредяват филмова награда, т. нар. "Награда на името на Невена Коканова" за обещаващ филмов дебют на актриса. В Ямбол има Театрални празници и Драматичен театър "Невена Коканова". На нейното име е наречен и театърът в Дупница.
През 1976 г. е удостоена от Съюза на българските филмови дейци с голямата награда "Златна камера" за значителен принос в българското кино.
През 1995 г. при раздаването на наградите на Съюза на българските филмови дейци по случай 100-годишнината на киното получава награда за цялостно творчество и изключителен принос в българската филмова култура. През 1998 - 1999 г. получава Награда за цялостно творчество от Съюза на българските филмови дейци. През 1999 г. е удостоена с орден "Стара планина" първа степен. Получава награди на Варненския фестивал.
Прочутият сръбски актьор Раде Маркович, който дълги години имаше романтична връзка с Невена Коканова, е запазил всички нейни писма, писани тайно до него и е събрал голям архив за любимата си. И двамата артисти вече са покойници, но разтърсващите любовни писма на Коканова до сръбския й колега, сега се пазят от сина му – Горан.
Подобно на прочутия си баща, той също се занимава с кино и театър, само че като режисьор, сценарист и драматург. Раде Маркович е съхранил нейни невероятни изповеди,съвместни снимки от кинофестивали от цял свят, както и фотоси на красивата българска актриса.
Изпепеляващата любов между Невена Коканова и Раде Маркович пламва на снимачната площадка на филма „Крадецът на праскови” на режисьора Въло Радев по новелата на Емилиян Станев. Прочутата целувка на героите им от лентата и до днес се смята за една от най-красивите любовни сцени в родното кино. Екранната химия между актьорите се пренася и в живота, макар и двамата да осъзнават, че любовта им е обречена. Не защото разликата между тях е 17 години и защото живеят в две различни държави – България и Югославия, които по онова време са в обтегнати политически отношения. Проблемът е, че и двамата са известни, непрекъснато са в светлината на прожекторите и дори да искат няма как да запазят любовта си в тайна.
Невена е омъжена за режисьора Любомир Шарланджиев, Раде – за колежката си Оливера Маркович. След края на снимките на „Крадецът на праскови” сърбинът се развежда, надявайки се това да направи и Коканова и двамата да заживеят щастливо заедно.
Съдбата обаче решава друго – те остават физически разделени, но в продължение на десетилетие поддържат бурна романтична епистоларна връзка. Срещат се само по кинофестивали, където и двамата участват със свои филми. На червения килим във Венеция обаче ги възприемат официално като двойка. „Крадецът на праскови” представя страната ни именно на голямото филмово събитие в италианския град. Там Раде и Невена изживяват незабравими дни. После пък Маркович идва тайно в София, за да види своята приятелка.
В началото на 70-те години на ХХ век обаче двамата слагат край на бурния си роман, но остават приятели до края на дните си.В продължение на 40 години си пишат невероятни любовни изповеди и макар родните и югославските тайни служби зорко да следят кореспонденцията им те поддържат пламъка на любовта до края на живота си.
Коканова умира от рак през 2000 г. на 61 години. Раде не може да се прости с нея и до края на дните си страда, че не е могъл отново да каже „Обичам те” на стопената от болестта Невена.Той угасва десетилетие след нея на 88 години в хърватския град Забок. Там той съхранявал и епистоларните изповеди на българката.
„Докато имам ум в главата и се чувствам здрава, смисълът на моя живот ще бъде театърът. Киното е друг свят, в който би могъл да съществуваш или не, там действат други принципи и закони на ползването на един творец. За мен театърът е всичко и той осмисля живота ми“, казва Невена Коканова (1938-2000) в интервю за 21-ия брой на списание „Паралели“ през 1991 година.
Театралните роли на актрисата са свързани със сцените на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ в Габрово, Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе, Сатиричен театър „Алеко Константинов“ и столичния Театър 199.
През месец септември тази година списание ЛИК, изданието на Българската телеграфна агенция (БТА), издаде тематичен брой, посветен на двете звезди на българското кино и театър Невена Коканова и Стефан Данаилов. Припомняме някои от акцентите в него, посветени на именитата актриса.
За началото на актьорския път
„В контакта със зрителите си аз се усещам жива“, казва Невена Коканова на 31 март 1993 година пред журналистката Катя Петкова в предаване от рубриката „Звездите са тук“ на Българското национално радио. Думите на актрисата „оживяват“ на страниците на списание ЛИК благодарение на файл, предоставен на изданието от Златния фонд на БНР.
По време на разговора Коканова споделя за началото на актьорския си път. „Бях твърде млада, току-що завършила гимназия, когато стъпих на сцена за първи път, и сега разглеждам това време от разстоянието на толкова години, наистина само с умиление. Какво съм осъзнавала? Нищо, вероятно. Само че съм имала подтик да вървя по някакъв път, по който крача и днес“, казва актрисата.
„Аз и до ден днешен съм убедена в своите способности, храня добри надежди винаги, към всяка роля, към която пристъпвам. Но винаги съмнението ме придружава от едната страна и вероятно това ме прави по-будна“, допълва тя.
В Кан през 1963 година
През месец май 1963 година БТА изпраща специален кореспондент за 16-ото издание на Международния кинофестивал в Кан. Откриваме негови публикации в бюлетините от „Международна информация“, които проследяват развитието на фестивала и българската делегация, която участва в него.
Фестивалът стартира на 9 май и е с продължителност две седмици. В него участват 32 страни с 28 игрални и 25 късометражни филма. България се включва с филма „Тютюн“ и късометражния филм „Букет звезди“, постановка на Радка Бъчварова по сценарий на Анжел Вагенщайн.
„Прожекцията на българския филм „Тютюн“ на Международния кинофестивал в Кан току-що е завършила късно снощи, когато един от световноизвестните писатели на съвременна Франция, членът на Френската академия Андре Мороа, спря при изхода на залата изпълнителката на главната роля Невена Коканова, стисна й сърдечно ръката и заяви: „Присъствах на една интересна прожекция. Намирам филма за добър и поздравявам красивата артистка за големите й постижения“, пише кореспондентът на БТА на 14 май. Той допълва, че именитият писател, който е член на журито, пожелава да се фотографира за спомен заедно с Коканова, която му е направила силно впечатление. „Това беше първата високо авторитетна оценка за „Тютюн“, с който българското киноизкуство се представи на тазгодишния фестивал в Кан“, пише още в информацията на БТА от събитието.
За времето в сатиричния театър
„Много искам да кажа на моите почитатели защо останах толкова време в Сатиричния театър“, разказва Невена Коканова пред списание „Паралели“ през 1991 година.
„Навремето, когато Боян Дановски ме покани на тази сцена, не стори това напразно и аз разбрах колко мъдър е бил. Той познаваше моя подчертано драматичен стил и като добър педагог си позволи да разчупи таланта ми и да извлече от него някои и други неща от моето амплоа. Тук аз се доизграждах в една атмосфера на дълбок професионализъм, защото нашата генерация помни какъв беше тогава Сатиричният театър. Успявах да усетя тънкостите и стилистиката, с които трябва да боравя на тази сцена“, казва актрисата. „А това беше в плюс за мен. Сега съм убедена, че във всяка роля мога да вложа привкуса на шарения свят, защото той не е само трагедия, нито пък само комедия“, допълва тя.
Последно сбогом
На 3 юни 2000 г. в 13:50 часа в Правителствена болница почина актрисата Невена Коканова, съобщават на БТА от болницата и допълват, че тя е страдала от нелечимо хронично заболяване.
На 5 юни Невена Коканова е изпратена с продължителни аплодисменти като след спектакъл след опелото в църквата „Свети Седмочисленици“. Около 3000 души се покланят пред паметта на голямата дама на българското кино и театър в Сатиричния театър.
Споменът в Иглика
Село Иглика, Габровско, е наричано още „каменното село“ заради вида на къщите и дуварите им, изградени от камък. Старинният вид на сградите е запазен и до днес. В началото на 80-те години на миналия век именно този исторически облик на селото очарова популярната актриса и тя си купува къща тук.
Споменът за Невена Коканова – за трудолюбието й, за топлото й и приятелско отношение, за веселия нрав и за красотата й, все още се пази от познатите и приятелите й в Иглика.
Благодарение на връзката на актрисата с мястото селото се превръща и в декор на два филма с нейно участие – „Вечери в Антимовския хан“ и „Вампир“. Днес читалището в Иглика носи името на Невена Коканова и съхранява книгите от личната й библиотека, дарени от дъщеря й Теодора. По стените на читалището са окачени и скици, рисувани от самата Невена, предоставени от нейния добър приятел, археолога Дикран Балабанян.
След смъртта на актрисата Балабанян организира чествания в нейна памет в Иглика, където през лятото кани близки, приятели и колеги на Коканова. Сега настоятелството на читалището е поело организацията, но традицията продължава. И тази година – на 26 август, селото се оживи от спомена за именитата актриса. За да я почетат, в Иглика пристигнаха нейни приятели, съседи и колеги. Сред гостите бяха режисьорът Павел Павлов, актьорът Васил Банов, журналистът Георги Тошев и актрисата Мария Статулова. На честването присъства и екип на списание ЛИК.
„Чета и слушам колко велика актриса е била Невена. Искам да ви кажа, че не е вярно. Тя не беше велика. Тя беше единствената божествена актриса. И нито една римска императрица не заслужава тази титла колкото нея“, казва Дикран Балабанян, цитиран на страниците на списание ЛИК.
По материали от БТА
Невена Богданова Коканова, "първата дама на българското кино", е родена на 12 декември 1938 година в Дупница. Майка й е от известна австрийска аристократична фамилия, а баща й прекарва част от живота си като политически затворник в Белене.
Невена Коканова започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години в средата на 1950-те в Ямболския театър, без да има специално образование. Изиграва над 50 роли в киното. Снима се за пръв път в ролята на Ема във филма "Години за любов" (1957) на режисьора Янко Янков. Изпълнява ролята на Ирина от екранизацията на романа "Тютюн" (1962) (реж. Никола Корабов), България/СССР, Жана от "Инспекторът и нощта" (1963) (реж. Рангел Вълчанов), Лиза от "Крадецът на праскови" (1964) (реж. Въло Радев), Ана от "Карамбол" (1966) (реж. Любомир Шарланджиев), Неда от "Отклонение" (1967) (реж. Гриша Островски), Герда от "С дъх на бадеми" (1967) (реж. Любомир Шарланджиев), Тинка от "Момчето си отива" (1972) (реж. Людмил Кирков) и много други.
През 1969 г. се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани "Галилео Галилей". Блага Димитрова написва "Отклонение" специално за нея. В нейна чест Министерство на културата и "Бояна Филм" учредяват филмова награда, т. нар. "Награда на името на Невена Коканова" за обещаващ филмов дебют на актриса. В Ямбол има Театрални празници и Драматичен театър "Невена Коканова". На нейното име е наречен и театърът в Дупница.
През 1976 г. е удостоена от Съюза на българските филмови дейци с голямата награда "Златна камера" за значителен принос в българското кино.
През 1995 г. при раздаването на наградите на Съюза на българските филмови дейци по случай 100-годишнината на киното получава награда за цялостно творчество и изключителен принос в българската филмова култура. През 1998 - 1999 г. получава Награда за цялостно творчество от Съюза на българските филмови дейци. През 1999 г. е удостоена с орден "Стара планина" първа степен. Получава награди на Варненския фестивал.
Прочутият сръбски актьор Раде Маркович, който дълги години имаше романтична връзка с Невена Коканова, е запазил всички нейни писма, писани тайно до него и е събрал голям архив за любимата си. И двамата артисти вече са покойници, но разтърсващите любовни писма на Коканова до сръбския й колега, сега се пазят от сина му – Горан.
Подобно на прочутия си баща, той също се занимава с кино и театър, само че като режисьор, сценарист и драматург. Раде Маркович е съхранил нейни невероятни изповеди,съвместни снимки от кинофестивали от цял свят, както и фотоси на красивата българска актриса.
Изпепеляващата любов между Невена Коканова и Раде Маркович пламва на снимачната площадка на филма „Крадецът на праскови” на режисьора Въло Радев по новелата на Емилиян Станев. Прочутата целувка на героите им от лентата и до днес се смята за една от най-красивите любовни сцени в родното кино. Екранната химия между актьорите се пренася и в живота, макар и двамата да осъзнават, че любовта им е обречена. Не защото разликата между тях е 17 години и защото живеят в две различни държави – България и Югославия, които по онова време са в обтегнати политически отношения. Проблемът е, че и двамата са известни, непрекъснато са в светлината на прожекторите и дори да искат няма как да запазят любовта си в тайна.
Невена е омъжена за режисьора Любомир Шарланджиев, Раде – за колежката си Оливера Маркович. След края на снимките на „Крадецът на праскови” сърбинът се развежда, надявайки се това да направи и Коканова и двамата да заживеят щастливо заедно.
Съдбата обаче решава друго – те остават физически разделени, но в продължение на десетилетие поддържат бурна романтична епистоларна връзка. Срещат се само по кинофестивали, където и двамата участват със свои филми. На червения килим във Венеция обаче ги възприемат официално като двойка. „Крадецът на праскови” представя страната ни именно на голямото филмово събитие в италианския град. Там Раде и Невена изживяват незабравими дни. После пък Маркович идва тайно в София, за да види своята приятелка.
В началото на 70-те години на ХХ век обаче двамата слагат край на бурния си роман, но остават приятели до края на дните си.В продължение на 40 години си пишат невероятни любовни изповеди и макар родните и югославските тайни служби зорко да следят кореспонденцията им те поддържат пламъка на любовта до края на живота си.
Коканова умира от рак през 2000 г. на 61 години. Раде не може да се прости с нея и до края на дните си страда, че не е могъл отново да каже „Обичам те” на стопената от болестта Невена.Той угасва десетилетие след нея на 88 години в хърватския град Забок. Там той съхранявал и епистоларните изповеди на българката.
„Докато имам ум в главата и се чувствам здрава, смисълът на моя живот ще бъде театърът. Киното е друг свят, в който би могъл да съществуваш или не, там действат други принципи и закони на ползването на един творец. За мен театърът е всичко и той осмисля живота ми“, казва Невена Коканова (1938-2000) в интервю за 21-ия брой на списание „Паралели“ през 1991 година.
Театралните роли на актрисата са свързани със сцените на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ в Габрово, Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе, Сатиричен театър „Алеко Константинов“ и столичния Театър 199.
През месец септември тази година списание ЛИК, изданието на Българската телеграфна агенция (БТА), издаде тематичен брой, посветен на двете звезди на българското кино и театър Невена Коканова и Стефан Данаилов. Припомняме някои от акцентите в него, посветени на именитата актриса.
За началото на актьорския път
„В контакта със зрителите си аз се усещам жива“, казва Невена Коканова на 31 март 1993 година пред журналистката Катя Петкова в предаване от рубриката „Звездите са тук“ на Българското национално радио. Думите на актрисата „оживяват“ на страниците на списание ЛИК благодарение на файл, предоставен на изданието от Златния фонд на БНР.
По време на разговора Коканова споделя за началото на актьорския си път. „Бях твърде млада, току-що завършила гимназия, когато стъпих на сцена за първи път, и сега разглеждам това време от разстоянието на толкова години, наистина само с умиление. Какво съм осъзнавала? Нищо, вероятно. Само че съм имала подтик да вървя по някакъв път, по който крача и днес“, казва актрисата.
„Аз и до ден днешен съм убедена в своите способности, храня добри надежди винаги, към всяка роля, към която пристъпвам. Но винаги съмнението ме придружава от едната страна и вероятно това ме прави по-будна“, допълва тя.
В Кан през 1963 година
През месец май 1963 година БТА изпраща специален кореспондент за 16-ото издание на Международния кинофестивал в Кан. Откриваме негови публикации в бюлетините от „Международна информация“, които проследяват развитието на фестивала и българската делегация, която участва в него.
Фестивалът стартира на 9 май и е с продължителност две седмици. В него участват 32 страни с 28 игрални и 25 късометражни филма. България се включва с филма „Тютюн“ и късометражния филм „Букет звезди“, постановка на Радка Бъчварова по сценарий на Анжел Вагенщайн.
„Прожекцията на българския филм „Тютюн“ на Международния кинофестивал в Кан току-що е завършила късно снощи, когато един от световноизвестните писатели на съвременна Франция, членът на Френската академия Андре Мороа, спря при изхода на залата изпълнителката на главната роля Невена Коканова, стисна й сърдечно ръката и заяви: „Присъствах на една интересна прожекция. Намирам филма за добър и поздравявам красивата артистка за големите й постижения“, пише кореспондентът на БТА на 14 май. Той допълва, че именитият писател, който е член на журито, пожелава да се фотографира за спомен заедно с Коканова, която му е направила силно впечатление. „Това беше първата високо авторитетна оценка за „Тютюн“, с който българското киноизкуство се представи на тазгодишния фестивал в Кан“, пише още в информацията на БТА от събитието.
За времето в сатиричния театър
„Много искам да кажа на моите почитатели защо останах толкова време в Сатиричния театър“, разказва Невена Коканова пред списание „Паралели“ през 1991 година.
„Навремето, когато Боян Дановски ме покани на тази сцена, не стори това напразно и аз разбрах колко мъдър е бил. Той познаваше моя подчертано драматичен стил и като добър педагог си позволи да разчупи таланта ми и да извлече от него някои и други неща от моето амплоа. Тук аз се доизграждах в една атмосфера на дълбок професионализъм, защото нашата генерация помни какъв беше тогава Сатиричният театър. Успявах да усетя тънкостите и стилистиката, с които трябва да боравя на тази сцена“, казва актрисата. „А това беше в плюс за мен. Сега съм убедена, че във всяка роля мога да вложа привкуса на шарения свят, защото той не е само трагедия, нито пък само комедия“, допълва тя.
Последно сбогом
На 3 юни 2000 г. в 13:50 часа в Правителствена болница почина актрисата Невена Коканова, съобщават на БТА от болницата и допълват, че тя е страдала от нелечимо хронично заболяване.
На 5 юни Невена Коканова е изпратена с продължителни аплодисменти като след спектакъл след опелото в църквата „Свети Седмочисленици“. Около 3000 души се покланят пред паметта на голямата дама на българското кино и театър в Сатиричния театър.
Споменът в Иглика
Село Иглика, Габровско, е наричано още „каменното село“ заради вида на къщите и дуварите им, изградени от камък. Старинният вид на сградите е запазен и до днес. В началото на 80-те години на миналия век именно този исторически облик на селото очарова популярната актриса и тя си купува къща тук.
Споменът за Невена Коканова – за трудолюбието й, за топлото й и приятелско отношение, за веселия нрав и за красотата й, все още се пази от познатите и приятелите й в Иглика.
Благодарение на връзката на актрисата с мястото селото се превръща и в декор на два филма с нейно участие – „Вечери в Антимовския хан“ и „Вампир“. Днес читалището в Иглика носи името на Невена Коканова и съхранява книгите от личната й библиотека, дарени от дъщеря й Теодора. По стените на читалището са окачени и скици, рисувани от самата Невена, предоставени от нейния добър приятел, археолога Дикран Балабанян.
След смъртта на актрисата Балабанян организира чествания в нейна памет в Иглика, където през лятото кани близки, приятели и колеги на Коканова. Сега настоятелството на читалището е поело организацията, но традицията продължава. И тази година – на 26 август, селото се оживи от спомена за именитата актриса. За да я почетат, в Иглика пристигнаха нейни приятели, съседи и колеги. Сред гостите бяха режисьорът Павел Павлов, актьорът Васил Банов, журналистът Георги Тошев и актрисата Мария Статулова. На честването присъства и екип на списание ЛИК.
„Чета и слушам колко велика актриса е била Невена. Искам да ви кажа, че не е вярно. Тя не беше велика. Тя беше единствената божествена актриса. И нито една римска императрица не заслужава тази титла колкото нея“, казва Дикран Балабанян, цитиран на страниците на списание ЛИК.
По материали от БТА
Comments
comments powered by Disqus