В България биоземеделието се развива едва върху 1.2% от обработваемите площи, макар че по данни на министерството на земеделието 80% от земеделската земя в нашата страна са подходящи за отглеждане на екологично чисти храни. Потенциалът е огромен, а и търсенето със сигурност ще расте - през последните години българите обръщат все по-голямо внимание на произхода и състава на продуктите, които слагат на масата.
Това очертава големи перспективи пред българските биофермери. Те могат да се развиват в много посоки и да правят печеливш бизнес, ако вложат в него достатъчно знания, усилия и предприемчивост. Също като Светослав Коев от Добрич.

Светослав Коев е агроном, управител на "Агро-ко" ООД.
Той е бакалавър по полевъдство и агрономство с втора специалност "Растителна защита" и магистър по селекция и семепроизводство от Аграрния университет в Пловдив. Развива биоземеделие от девет години. Днес, продуктите от неговото биологично земеделие са сертифицирани. В магазин за органични продукти Био Спот - Бургас можете да откриете три вида био сладка от марката Агро-ко - био сладко от арония, био сладко от сини сливи и био сладко от сини сливи и арония.

Предлагаме Ви едно интервю на Екатерина Попова със Светослав Коев, публикувано в karieri.bg относно неговата визия за българския био фермер.

Моите задачи и отговорности

Цялото ми стопанство в селата край Добрич е с площ 1100 дка. 40 дка от тях са с биологично чисти сини сливи, на още толкова отглеждам биоарония. Имам също грах, който до миналата година също беше био, слънчоглед, царевица, правя и демонстративни опити с различни култури. Обработвам ги с два трактора, които в повечето случаи управлявам лично. Почти всичко върша сам заедно със съпругата ми, която също е агроном - на полето и по управлението на проектите. В момента работя по четири проекта към Министерството на земеделието и храните.

Ставам в 5 ч., работният ми ден свършва в 11 ч. вечерта. Всяка сутрин преглеждам насажденията. Ако се нуждаят от култивиране, пръскане, подрязване, правя го аз. Биопроизводството е малко по-специфично и много отговорно и нямам доверие на друг човек. Сам си правя препаратите, а тези, които не мога да направя, внасям, защото в България няма достатъчно биопрепарати. Сравнително най-спокойно е четири месеца през зимата. Но дори тогава не мога да си почина, защото се боря с дивите зайци, които нападат насажденията.

Когато работата стане повече и не мога да се справя, наемам хора. В най-активните периоди, например когато берем плодовете, сезонните работници стигат до 160 души - берачи, товарачи, дори допълнителен агроном съм назначавал. От тази година в стопанството има пет човека на трудов договор, които се занимават с допълнителната ми дейност - зеленчукопроизводство.
Обвързал съм бизнеса си по такъв начин, че всичко стига до крайния потребител. Аронията замразяваме, пакетираме в 14-килограмови кашони и изпращаме в Германия. На сливите изваждаме костилките - ръчно, делим ги на две и ги изнасяме в Италия за биомармалад.

Моите предизвикателства

Работата в стопанството не ми тежи. Нещата стават сложни, когато в тях се намеси държавата. Вярно е, че има някакви програми, субсидии, но в много случаи те или не идват навреме, или изобщо не стигат до нас, производителите. Най-малкият пропуск от моя страна става причина да ми спрат парите. Ако съм сгрешил някъде, тази година ми спират субсидиите, а догодина не ми ги дават в същия обем - санкционират ме два пъти. Освен това в министерството на земеделието умишлено бавят проектите. Имам един проект по САПАРД, който още не е платен въпреки сроковете, които са записани в договора.

Иначе работата ми се възнаграждава. Не работя 12-13 часа на ден, просто защото ми харесва - заслужава си. Но това изисква поемане на много отговорности и рискове. За такова малко стопанство четири проекта по 200 хил. лв. са инвестиции, които не знам кога и дали изобщо ще се възвърнат.

Моите обучения

В сферата на агрономията всяко обучение е добре дошло. Освен че имам специализирано образование, постоянно ходя на курсове във връзка с различните видове култури и дейности, с които се занимавам. Завършил съм курсове за следдипломна квалификация по овощарство, по производство на посадъчен материал, по оценка на земеделски земи. Имам и агроаптека, заради която също имам нужда от познания. Аз съм учил в Аграрния университет, но такива обучения сигурно предлагат и в Земеделския колеж в Пловдив и в други подобни учебни заведения.

Има различни програми и организации извън страната, пред които също може да се кандидатства за обучение. В момента подготвям например един проект за биоземеделие и изпитване на сортове в България - европейска организация иска да проучи как даден вид растение ще се държи при нашия природен климат. За мен участието в тези проучвания ще е и обучение, и експеримент.
Налага се също да се самообразовам в сферата на управлението на проекти - много чета.

Моите източници на информация

Получавам информация главно от интернет и чуждестранни колеги. Най-ценни са специализираните изложения - там научавам всичко.

Моята професионална общност

Винаги съм казвал на колеги, че ако не се организираме, никога няма да направим нещо голямо. Съществува Българска асоциация "Биопродукти", но тя няма реална дейност и аз не членувам в нея. Участвал съм в създаването на две сдружения - на средни и дребни земеделски производители и на овощари, но заради отношението на държавата сме демотивирани да създаваме такива професионални общности. Иначе, ако направим една малка организация в България, тогава можем по някакъв начин да се сдружим с европейска организация с подобни цели.

Моите планове за развитие

По принцип никога не си поставям дългосрочни цели. Сега сме се събрали шестима овощари от Добрич и искаме да си направим малко производство - да не продаваме плодовете, а да стигнем до крайния продукт - сокове, сладка, конфитюри, мармалади. Ще ги произвеждаме в България и ще ги продаваме в България. Част от тях ще изнасяме вече като готови продукти, а не като суровина.
Аз вече съм пробвал и знам, че има пазар в България. От две години правя биосокове от арония, които се продават много добре в България.