Мъжете са по-склонни към социализиращото действие на алкохола, отколкото жените.
Не е тайна, че алкохолът стимулира общуването, или, казано на по-специален език, създаването и укрепването на социалните връзки в групата. Пиенето отприщва езика и добавя смелост, когато искате да се запознаете с някого и не е учудващо, че дори деловите срещи, да не говорим за приятелски събирания, често се провеждат под акомпанимента на нещо повече или по-малко алкохолно.

От друга страна, има интересна статистика, съгласно която мъжете са склонни да пият (и да се напиват) на 50% по-често, отколкото жените. Освен това, според самите мъже, по-голямата част от техния социален живот, като срещи с приятели, почивка и т.н. са придружени от приемане на алкохол. Това доведе психолозите от Университета в Питсбърг и Университета в Осло до мисълта, че мъжете, като цяло, са по-чувствителни към социализиращият ефект на алкохола.

За да проверят своята хипотеза, Катрин Файбърн и коллеги й са провели експеримент, в който са наблюдавали пряки положителни емоции, изпитвани от човек, заобиколен от други хора. Искреността и силата на емоциите са били оценявани по усмивките, които участниците в изследването си обменяли в компанията: искрена усмивка, или, както още я наричат усмивката на Дюшен е по-надежден показател от колкото речта, тъй като думите на един човек не винаги са искрени. Названието на усмивката идва от името на френския психолог Гийом Дюшен, който различавал стандартната усмивка, включваща само мускулите на устата от истинската, искрената усмихва, при която работят още и мускулите около очите. Усмивката на Дюшен често се използва като важен елемент в психологическите изследвания и за нейната оценка има специално разработени методи.

В експеримента са участвали повече от седемстотин души на възраст от 21 до 28 години. Те са били разделени на три групи, във всяка от които са пиели различни питиета: в едната истински алкохол, в другата безалкохолна напитка, в третата също безалкохолно питие, но представено от психолозите като алкохол. Учените са направили така, че питието да изгдежда и мирише като алкохолна напитка, но без да съдържа нищо такова. В един от вариантите питието било разделено на определени порции и участниците в експеримента трябвало да го пият по специален график, в друг вариант групата получавала пълна свобода в това, кога и как да пие питието. Общуването на масата се записвало на видео и след това се анализирало поведението на пиещите.

В компанията, всеки, който пробвал алкохол, можел да почувства, как в същото време доброто настроение се предава от един на друг: достатъчно било някой да се усмихне на друг, след него започвали да се усмихват и другите. В статия в Clinical Psychological Science авторите описват пример за такава заразителна усмивка, която свидетелства за искреността на емоциите. Усмивката означава добри емоции и желание те да се споделят с още някой, и ако другият реагира на усмиката с усмивка, това означава, че между двамата се е образувала положителна емоционална връзка. Алкохолът в този случай помага на човекът да се настрои на чуждата вълна. В експеримента по-често се усмихвали един на друг тези, които били пили истински алкохол. Обаче се оказало, че заразителната усмивка се разпространява само в мъжката компания. Жените, въпреки, че са пили, се усмихвали «незаразително».

От това не следва, че мъжете са по-душевни от жените, напротив: силният пол има нужда от алкохолен допинг, за да си улесни общуването. Това свойство на алкохола може да е една от причините за алкохолизма: опитвайки се да комуникира, мъжът ще пие все повече и по-често, и в крайна сметка ще стане алкохолно зависим.

Трябва да се отбележи обаче, че описаните резултати, противоречат на други, публикувани миналата година в списание Psychopharmacology от група изследователи от Илинойския университет в Чикаго. Авторите на тази работа са стигнали до заключението, че алкохолът затруднява тълкуването на социалните сигнали от мозъка и унищожава информационната връзка между емоционалният център на мозъка и тези негови области, които отговарят за осъзнаването и управлението на поведението. Казано по-просто, човекът, който е пил става много емоционален, но престава да разбира другите, престава да различава гнева от радостта, а радостта от тъгата.

За същото нещо пише в друга статия, публикувана година по-рано в списание Alcoholism: Clinical & Experimental Research от психолози от Католическия университет на Светото Сърце от Италия и Брюкселският университет: те са стигнали до заключението, че алкохолиците не разбират иронията и не са способни към емпатия, тоест не разбират емоционалното състояние на събеседника.

Възможно е, цялата работа е в дозата: приятелските събирания, започващи с няколко чашки и взаимни усмивки, могат да завършат със сбиване, ако приятелите се напият до състоянието, когато вече престават да се разбират помежду си.

Източник: nkj.ru