автор: монахиня Ксения

Св. Николай е един от най-обичаните и почитани светци на Православието, живял през втората половина на трети век в малоазийския град Патара, област Ликия (днешна Анадола), от който в момента има само останки. Само за него и за св. Йоан Кръстител има определено честване не само няколко пъти годишно, но и всяка седмица: за „най-големият между родените от жени“ (Мат.11:11) –св. Йоан Кръстител във вторник, а за божия угодник Николай-в четвъртък. Освен на 6 декември, през годината паметта на свети Николай се чества и на 9 май, когато мощите му били пренесени от град Мир в италианския град Бари.

Св. Николай бил божий избраник още от майчина утроба. Това било показано с две чудеса. Когато го кръщавали, още бебе, той застанал прав в купела като възрастен. В определените за пост дни през седмицата:сряда и петък, младенецът вкусвал от майчиното си мляко едва след залез слънце и то след като родителите му казвали вечерните си молитви.

Израснал под духовното ръководство на чичо си-епископ на град Патара, св. Николай от самото начало на свещеническото си служение започнал да проявява такива големи добродетели, заради което пастирската му дейност е наречена „море от добри дела“. Всички приемал с еднаква любов и състрадание и на всички помагал, като се стараел да скрие помощта си, помнейки думите на Христос, че когато вършим добро, вършим само това, което сме длъжни като човеци, създадени от Бога. Така той тайно подхвърлил злато на един разорен търговец, за да му помогне да омъжи дъщерите си. По време на буря на път за Йерусалим възкресил един моряк, паднал от мачтата и укротил морската стихия с молитва към Бога.

За епископ на град Мир-също в областта Ликия, св. Николай бил посочен от Бога. На митрополитската катедра той просиял с такъв авторитет, който карал дори светските управници да се съобразяват с него. С неговото застъпничество на два пъти били освободени трима несправедливо осъдени военни. Св. Николай преживял гоненията срещу църквата по времето на Диоклетин и Галерий. Бил затворен дълго време в тъмница и търпял различни мъчения, но не преставал да утешава останалите християни, затворени с него. Като участник на Първия вселенски събор през 325г.в Никея се изявил като един от най-големите защитници на Православието от арианите. В прилив на свещен гняв светецът зашлевил плесница на еретика Арий, който хулил божествената същност на Иисус Христос.

Доживял до дълбока старост, св. Николай починал тихо и блажено в 342 г. след кратко боледуване. Тялото му било погребано в катедралата на гр.Мир и не след дълго от мощите му започнало да изтича благовонно миро. През 1077 г. селджукските турци завзели град Мир и светецът във видение повелил на един благоговеен свещеник от гр. Бари да пренесат мощите му в този град, където по това време живеели много гърци.Мощите на св. Николай до днес почиват в гр. Бари, като продължават да източват целебно миро.