Късната вечеря вреди на паметта
Дори тези, които никога не са имали проблеми с наднорменото тегло, знаят, че не бива да се яде след шест. Късната вечеря, особено ако е станала навик, заплашва с метаболитни нарушения, които могат да доведат до затлъстяване и диабет тип II. Преди година, експерти от университета Вандербилт в САЩ изказаха предположение, че цялата работа тук е в нарушението на биологичния часовник: нарушеният ритъм кара клетките да започнат да усвояват хранителните вещества по всяко време, което води до натрупване на мазнини, неспособността на клетките да реагират на инсулина и диабет.
Обаче, късната храна вреди не само на обменните процеси, но също така и на висшата нервна дейност. Кристофър Колуел заедно с колеги от Университета на Калифорния в Лос Анджелис, решил да провери как ще се промени поведението на мишките, ако ги хранят не тогава, когато е необходимо. Мишките са активни през нощта, през деня те обикновено спят, така че изследователите са се опитали да им изменят дневната програма. Някои животни са били хранени, когато са будни, други само през деня, в най-неподходящият момент. Мишките бързо осъзнали, кога трябва да очакват храната и сами се събуждали да ядът. Трябва да се подчертае, че въпреки промененото ежедневие, времето за сън не е било намалено. Това означава, че въпреки, че някои мишки се хранили в неправилно време, след това те са спали толкова време, колкото и "колегите" им, които живеели по правилен режим. Това означава, че ако са били намерени някъкви аномалии в поведението, то причина за това не би могла да бъде липсата на самия сън.
Преди да бъде изменен режима на мишките, те били поставяни в клетка с два обекта, които животните могли да разгледат и запомнят. След "препрограмирането" животните отново били поставяни в клетка с два обекта, единият от които трябвало да им е познат (те са го виждали преди експеримента), а другият е нов. Мишките, които били хранени в правилно време, обръщали малко внимание на познатия предмет, а непознатият усърдно изучавали. Напротив, тези, които били хранени в неподходящ момент, като че ли забравяли, че вече са виждали един от обектите, и с еднакво усърдие изучавали и двата.
В друг опит, животните били уплашвани, след което отново бивали поставяни в средата, в която били изпитали страх. Резултатите били сходни: мишките с изменен дневен график вторият път чувствали по-малко страх, забравяйки, че в тази среда са били уплашени. Също било установено, че храненето в неподходящ момент намаля способността за учене: на тези, които били хранении неправилно, им трябвало повече време, за да запомнят нещо, по сравнение с мишките, които живеели по нормален график.
Изследователите съобщиха за резултатите от експеримента на последната годишна конференция на Невробиологичното дружество във Вашингтон.
Известно е, че подобно влошаване на паметта настъпва, когато се сменят часовите зони или джет лаг, при това във втория случай, влошаване се наблюдава и при мишките и при хората. Очевидно е, че при джет лаг, и при късната вечеря имаме работа с нарушения на биологичния часовник, което води до подобни резултати. Обаче трябва да се подчертае, че експериментите са били проведени върху мишки. Може би с нас се случва същото, но резултатите трябва да бъдът потвърдени в проучвания с хора.
Източник: nkj.ru
Comments
comments powered by Disqus