Деликатното равновесие в правото на Европейския съюз между защита на личните данни и защитата семейната собственост, здраве и живот чрез монтиране на видеокамери е поводът за поредното решение от 11-ти декември на Съда на ЕС в Люксембург.

В резюме евросъдиите постановяват – видеозаписите от наблюдателни камери на частни домове, които покриват периметър извън имота нарушават Директивата за защита на личните данни, но същата Директива ”все пак позволява преценка на законния интерес на това лице да защити своите и на семейството си собственост, здраве и живот”. Става дума за Директива 95/46/ЕО от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни.

Конкретният казус е чешки с престъпен привкус на хулиганство и отбрана.

Семейството на г-н Ryneš системно е било подлагано на посегателства в дома му и на разбиване на прозорците на къщата. Нападателят все си оставал в категорията „неизвестен извършител” за правоохранителните органи. В стремежа за самозащита от нападенията г-н Ryneš инсталирал върху семейната си къща наблюдателна камера, която да заснема входа й. Но в полезрението на обектива попадала и част от улицата (обществен път), както и съседната къща.

През нощта на 6 срещу 7 октомври 2007 г. един от прозорците на тази къща е бил счупен с изстрел от прашка. Записите от наблюдателната камера на семейство Ryneš били предадени в полицията и благодарение на тях били идентифицират двама от заподозрените, срещу които е било образувано наказателно производство.
Единият, обаче, оспорил законността на обработването на записаните от наблюдателната камера пред Чешката служба за защита на личните данни, тъй като били направени без негово съгласие. Заподозреният в хулиганство се позовал на правото на ЕС ( въпросната Директива 95/46/ЕО от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни).

Чешката служба наложила глоба на отбраняващия се г-н Ryneš.

Мотивът на държавния защитник на лични данни е, че г-н Ryneš действително е нарушил правилата в областта на защитата на лични данни, тъй като данните на заподозрения са били записани без негово съгласие, докато се е намирал на обществения път, тоест в частта от улицата, разположена пред къщата на г-н Ryneš.

Г-н Ryneš обжалва пред Върховния административен съд на Чешка република, който преди да се произнесе отправя преюдициално запитване към Съда на ЕС

„дали осъщественият от него запис с цел защита на живота, здравето и собствеността му (тоест записът на лични данни на нападателите, намиращи се на обществения път) съставлява обработване на данни, което е изключено от приложното поле на директивата с мотива, че този запис е осъществен от физическо лице в хода на изцяло лични или домашни занимания”.

Решението на евросъдиите в Люксембург:

„Съдът припомня на първо място, че понятието „лични данни“ по смисъла на директивата обхваща всяка информация, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентифициране лице. За подлежащо на идентифициране се смята лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, чрез един или повече специфични признаци, отнасящи се до неговата физическа самоличност.

Следователно, образът на записаното от камера лице представлява лични данни, тъй като позволява въпросното лице да бъде идентифицирано.

Също така видеонаблюдението, което включва запис и съхранение на лични данни, попада в приложното поле на директивата, тъй като съставлява обработване на тези данни с автоматизирани средства.

На второ място, Съдът констатира, че предвиденото в директивата изключение по отношение на обработването на лични данни, извършено от физическо лице при упражняване на изключително лични или домашни занимания, трябва да се тълкува стриктно. Така, видеонаблюдението, което покрива и публични места и което поради това е насочено извън личната сфера на лицето, което обработва данните, не може да се счита за „изцяло лични или домашни занимания“.

При прилагането на директивата националната юрисдикция трябва в същото време да има предвид, че нейните разпоредби позволяват да се държи сметка за законния интерес на администратора на лични данни да защити своите и на семейството си собственост, здраве и живот.

По-специално, първо, обработването на лични данни може да бъде извършено без съгласието на засегнатото лице, а именно когато е необходимо за постигането на законния интерес на администратора на лични данни. Второ, дадено лице не трябва да бъде информирано за обработването на данните му, ако предоставянето на подобна информация се оказва невъзможно или е свързано с прекомерно усилие. Трето, държавите членки могат да ограничават обхвата на правата и задълженията, предвидени в директивата, ако подобно ограничаване представлява необходима мярка за гарантиране на предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на углавни престъпления или за защита на правата и свободите на други лица”.

*Заглавието е на viapontika
Източник: novatarealnost.bg
Автор: Петър Бучков