Събития
Христос се роди, славете го!
Христос се роди, славете го!
автор: монахиня Ксения
Трето хилядолетие вече краткият и изпълнен с чудеса разказ за рождество Христово вълнува човечеството, без ни най-малко да изгуби от своята необикновена красота и величие.
Наближавало времето на светата Дева да роди Спасителя. Тогава излязла заповед от кесаря Август за преброяването на населението в Римската империя, в границите на която била и Палестина-родната страна на светото семейство. Всеки бил длъжен да отиде да се запише в гражданските регистри на родното си място. Понеже произлизали от рода на цар Давид,Йосиф и св. Дева Мария трябвало да отидат от Назарет в градчето Витлеем. Когато пристигнали било късна вечер и за тях нямало места нито в страноприемницата, нито в някоя къща. Тогава умореното семейство се подслонило в една пещера близо до града, където овчари подслонявали добитъка си в лошо време.
През нощта, когато всичко притихнало, света дева Мария родила своя Син-Спасителя на хората. Повила Го и Го положила в яслите на животните, като се любувала на чудната красота на божествения Младенец.
Наблизо овчари пазели на открито стадото си. Внезапно пред тях се появил Ангел, който им казал: „Не бойте се! Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци! Защото днес ви се роди в града давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.“. Веднага след тези думи в ясното небе се появило голямо множество Ангели, които запели, хвалейки Господа: “Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение!“
Когато чудното явление се прекратило, изумените и зарадвани овчари намерили Младенеца и станали първите, които Му се поклонили. След тях пристигнали тримата източни мъдреци, които, водени от една чудна звезда, изминали дълъг път, за да открият Младенеца и да Му се поклонят. Те Му поднесли дарове: злато, ливан и смирна.
Така човечеството, в образите на овчарите и източните мъдреци приело своя Спасител и Му се поклонило. А Църквата вече трето хилядолетие възпява своя Спасител с думите:“ Христос се ражда, славете Го! Христос слиза от небесата, посрещнете Го! Христос е на земята, възвисете се!“
Защото Божият Син донесе онази светлина и любов, без които не може да има живот, и за които жадува всяко човешко сърце.
Трето хилядолетие вече краткият и изпълнен с чудеса разказ за рождество Христово вълнува човечеството, без ни най-малко да изгуби от своята необикновена красота и величие.
Наближавало времето на светата Дева да роди Спасителя. Тогава излязла заповед от кесаря Август за преброяването на населението в Римската империя, в границите на която била и Палестина-родната страна на светото семейство. Всеки бил длъжен да отиде да се запише в гражданските регистри на родното си място. Понеже произлизали от рода на цар Давид,Йосиф и св. Дева Мария трябвало да отидат от Назарет в градчето Витлеем. Когато пристигнали било късна вечер и за тях нямало места нито в страноприемницата, нито в някоя къща. Тогава умореното семейство се подслонило в една пещера близо до града, където овчари подслонявали добитъка си в лошо време.
През нощта, когато всичко притихнало, света дева Мария родила своя Син-Спасителя на хората. Повила Го и Го положила в яслите на животните, като се любувала на чудната красота на божествения Младенец.
Наблизо овчари пазели на открито стадото си. Внезапно пред тях се появил Ангел, който им казал: „Не бойте се! Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци! Защото днес ви се роди в града давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.“. Веднага след тези думи в ясното небе се появило голямо множество Ангели, които запели, хвалейки Господа: “Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение!“
Когато чудното явление се прекратило, изумените и зарадвани овчари намерили Младенеца и станали първите, които Му се поклонили. След тях пристигнали тримата източни мъдреци, които, водени от една чудна звезда, изминали дълъг път, за да открият Младенеца и да Му се поклонят. Те Му поднесли дарове: злато, ливан и смирна.
Така човечеството, в образите на овчарите и източните мъдреци приело своя Спасител и Му се поклонило. А Църквата вече трето хилядолетие възпява своя Спасител с думите:“ Христос се ражда, славете Го! Христос слиза от небесата, посрещнете Го! Христос е на земята, възвисете се!“
Защото Божият Син донесе онази светлина и любов, без които не може да има живот, и за които жадува всяко човешко сърце.
Comments
comments powered by Disqus