Списанието Archaeology, издавано от Археологическият институт на Америка, е публикувало 10-те най-значителни археологически открития през 2014 г.

1. "Съседи" и "връстници" на Стоунхендж
На първо място списанието поставя резултатите на мащабният проект "Скрити пейзажи на Стоунхендж." С помощта на дистанционно сондиране и нови геофизични методи археолозите са изследвали дванадесет квадратни километра в района около Стоунхендж. Те са нанесли на цифрова карта всички археологически обекти, разположени в местността, включително и седемнадесет неизвестни досега ритуални комплекси, които са "връстници" на Стоунхендж.

2. Съкровище от двадесет хиляди римски монети
На второ място е едно от най-големите съкровища в историята на Великобритания. Намерено е от металотърсач-любител в графство Девън. Монетите са датирани от края на 60-те години на III век. до средата на IV век на н.е. Съкровището още не е оценено, но според един от експертите, цената му няма да бъде по-малко от 100 хиляди паунда.


Съкровището от графство Девън

3. Най-голямата гробница в Гърция
Гробницата в Амфиполис е една от главните археологически открития на лятото и есента. В съоръжението виждат ръката на Дейнократ, главният архитект на Александър Велики. Предполага се, че в гробницата е бил погребан някой от приближените на царя: военачалник или роднина. Тя се състои от три камери, украсени с мозайки, фрески и скулптури.


Преддверието на гробницата в Амфиполис, охранявано от два сфинкса

4. Най-старият будистки храм
По време на разкопки в Лумбини в Непал, което се смята за родното място на Буда, са открити останки от дървена сграда. Според археолозите, тя датира от около VI век пр.н.е. и е най-старият будистки храм в света. Върху тази конструкция са били построени други сгради. Разкопките са проведени в съществуващия действащ храм и археолозите са работили заобиколени от монаси и поклонници, които са се молили и пели.


Разкопките в Лумбини

5. Неандерталец и сапиенс
ДНК на неандерталците и съвременните хора са идентични на 99,7%, но те се различават не само с 0.3%. Много разлики възникват от факта, как и кога гените се "включват" и "изключват". Подобни или дори идентични участъци на ДНК могът да предизвикат доста различни черти, в зависимост от това, как и кога те активно произвеждат протеин. С изучаването на тези процеси, се занимават областите на молекулярната биология, които имат работа с различни механизми за регулация на генната активност, включително с епигенетиката.

През 2014 г. учени от Еврейския университет в Йрусалим и Института на Макс Планк съобщиха за първите резултати от епигенетичните изследвания на останките на неандерталците. Първите резултати показват, че с активността на гените се обясняват по-дълги крака и ръце на сапиенс, различното развитие на мозъка и предразположеността към определени заболявания. Учените казват, че епигенетиката скоро ще може да разкаже защо ние сме сапиенс, а не неандерталци.



6. Кораба на загиналата в ледовете експедиция "Еребус"
Канадски археолози откриха потъналият в Арктика кораб "Еребус". Той е един от двата кораба тръгнали от Англия в средата на XIX век да търсят Северозападния проход. В експедицията, водена от сър Джон Франклин, офицер от Кралския флот, са участвали 129 души и всички са загинали. Смята се, че на "Еребус" е загинал и ръководителя на експедицията.



7. Потъналата византийска базилика
На 100 мили от Истанбул, на дъното на езерото Изник е открита неизвестна досега византийска базилика. Тя датира от V век на н.е. и е в близост до Никея, голям древен град и християнски център. Храмът се намира на дълбочина около два метра, на разстояние около двадесет и пет метра от брега, но е открит едва през 2014 г., с помощта на аерофотографията.




8. Мумифициране преди фараоните
Египетският ритуал за мумифициране се оказа на хиляда и петстотин години по-древен, отколкото се смяташе. Това доказва анализът на тъканите, с които са увити мумиите от музея Болтън във Великобритания. Тъканите произлизат от некрополите в региона Бадари в Горен Египет и се съхраняват в музея от 30-те години на XX век. Анализът показа, че те датират от около 4300 г. пр.н.е. Вече по това време платовете се обработвали със същата смес, както и по времето на разцвета на изкуството на мумифицирането, три хиляди години по-късно. По този начин, "класическите рецепти" за мумифициране, както и самият ритуал са съществували много преди първите фараони.


Тъкан, с която е била загърната мумия преди повече от 6000 години

9. Кръгова крепост на викингите
В Дания е открита кръгова крепост Боргринг. Това е първото подобно съоръжение, намерено в страната през последните шестдесет години. Крепостта датира от X - началото на XI век. Тя може да е изградена от крал Харалд I Синезъбият или синът му - Свен I Вилобрадият.



10. ДНК на "първата американка"
Скелет на 15-16-годишно момиче наречено Ная, бе открит през 2007 г. в наводнената пещера Ойо Негро,североизточно от Юкатан в Мексико. Нейните кости са едни от най-старите, открити в Америка, те датират от 12000-13000 години.
През 2014 г. бяха публикувани резултатите от изследванията на митохондриалната ДНК на "американката". Ная е носител на халогрупата D1, който произлиза от хаплогрупата D4, широко разпространена в източната част на Евразия. D1 сродява Ная със съвременните южноамерикански индианци (тази группа се среща в 10,5% от тях), и по-специално с коренното население на Чили и Аржентина (честота - 29%). По този начин, това момиче от Ойо Негро е потомък на беренгийците, дошли от Евразия, и до някаква степен - прародител на съвременните индианци.



Черепът на Ная, "първата американка "

Източник: archaeology.org