Автор: Бина Калчева

С настъпването на Новата година, днес, на 1 януари, честваме паметта на великия Божий угодник и ходатай св. Василий Велики. За него се знае, че е роден около 330 г. в Кесария, област Кападокия. Произхожда от християнско семейството със знатен произход.Бащата на майка му умира като мъченик за вярата, а св.Макрина е негова баба. Именно тя от ранна детска възраст въвежда младия Василий във вярата. Баща му бил виден юрист и ритор. Под негово наставление младият Василий получава най-добро образование, което завършва с блестящ успех.

Вече двадесетгодишнен св. Василий напуска Константинопол и заминава за Атина, за да обогати своите знания в прочутия град - средище на науката и изкуството. Там изучава философия, литература, риторика, естествени науки, дори медицина.
В Атина се срещат двамата велики отци на Църквата св.Василий и младият тогава Григорий Богослов. Св.Григорий Богослов по-късно ще каже за приятеля си, че в душата му непрекъснато се борели два стремежа: единият - жаждата за знание, съчетан с философско въодушевление, а другият - аскетичният патос, нуждата от усамотение и съзерцание.

След Атина св. Василий Велики предприема пътуване към Сирия и Египет, като преди това е приел свето кръщение. В онези драматични времена на разколи и ереси, смущаващи живота на ранната Църква, св.Василий първоначално предпочита да се оттегли от света. Установява се в пустиня близо до Неокесария. Тук създава първото си общежитие, идва приятелят му Св. Григорий, заедно съставят правилата на киновийните общежития. Занимават се с богословие, четат Светото Писание, изучават Ориген.

През 364 г. приема свещенически сан и това поставя началото на пастирския му труд. През целия си живот св.Василий работи с постоянство, воля и темперамент за налагане на истинските християнски добродетели и правила, въпреки изключително крехкото си здраве.

Това са години на големи смутове, христологични ереси, лъжеучения, с които хората лесно падали духом. Той обаче не се страхувал да изобличава разколниците, а също така и управниците в лицето на император Валент и Юлиян Отстъпник.
Преп. Ефрем Сирин пише за светителя: "Видях как той преподава Павлови уроци, евангелския закон и внушава страх от тайнствата."

Когато говорим за Св.Василий Велики, не може да не споменем огромните му заслуги за литургическото предание в църковното богослужение.

Св. Василий ни оставя богато литературно наследство, макар че не е бил писател по призвание. Не всичко написана от него достига до наши дни, какъвто е случаят с "Против манихеите"и др.
Едно от най-популярните му произведения са беседите върху Шестоднева. Голяма ценност са писмата на св.Василий, 365 на брой, писани през епископските му години и събирани от св. Григорий Богослов. Повечето от тях са богословски трактати. За Божественото устройство на света св.Василий говори с естетически възторг: "навсякъде се вижда някаква неизглаголена мъдрост".

В тропара за днешния празник, посветен на св.Василий Велики се казва:
"По цялата земя се разнесе твоето учение, 
защото прие словото, с което боголепно си поучавал: 
естеството на съществуващото си изяснил и човешките обичаи си украсил, 
царствено свещенство, преподобни отче, моли Христа Бога да се спасят нашите души."

Св.Василий Велики умира през 379 г., твърде млад, едва достигнал 49 години.
Неговият жертвен подвиг, смирение и аскетизъм, усърдието в делата му са явни в пълнота само пред всевиждащото лице на Бога, за когото Светецът казва: "Няма нито едно име, което да обхваща цялото Божие естество и да е достатъчно, за да го изрази изцяло".

Честит празник!