Древната цивилизация на маите запада поради вековната суша - това сочат резултатите от изследването на седиментните скали от известната карстова дупка Great Blue Hole в Белиз и лагуната до нея.

Анализът показва, че периодът между 800 и 900 години на н.е. е бил изключително сух. Този срок съвпада с периода на упадък на цивилизацията на маите. След като сухият период изтекъл, маите се преместват на север, но след известно време тяхната култура отново запада. Това съвпада с нов сух период.

Това не е първото проучване, което обяснява упадъка на културата на маите с продължителен период на засуха, но новите резултати подкрепят тази теория. По-рано изводите бяха направени въз основа на анализи на данни само от южен Белиз, един от районите на цивилизацията на маите, сега данните са получени от друг регион.

Разцвета на културата на маите е през 300-700 години на н.е.. Носителите на тази култура са построили известните пирамиди, те са знаели астрономия, създали са йероглифното писмо и календара. Въпреки това, след 700 г. на н.е. строителната активност на маите намаля, а цивилизацията затъва във войни и анархия. Историците дълго са търсили причините за това. Предполагало се е, например, че кризата на културата може да е била свързана с обезлесяването.

През 2012 г. изследователи са направили анализ на сталагмит от пещера в южната част на Белиз. За пръв път анализът показва съответствие между времето на упадъка на цивилизацията и сухите периоди. Обаче, изводите от анализа само от една пещера е трудно да се използват за цялата област.

Предполага се, че основната причина за сушата са промените в екваториалният климат. Обикновено тук най-много валежи падат през лятото, а през зимата основната част от валежите падат по на юг. Много изследователи предполагат, че по време на упадъка на цивилизацията на маите мусоните са заобикаляли полуостров Юкатан.

За да открие доказателства за засухата, екип от изследователи пробиват седиментите в лагуната Велика синя дупка, както и лагуната Ромбоиден риф. Лагуните са заобиколени от всички страни с дебели стени от коралов риф. По време на бури и влажни периоди излишната вода се стича в лагуните, преливайки през ограждащите стени, и оставя тънък слой от седименти на дъното на лагуната. Тези слоеве образуват един вид исторически "запис" на промените в климата.

Учените са анализирали химическия състав на пробите, по-специално, съотношението на титан и алуминий. При голямо количество на валежи те "размиват" вулканичните скали, съдържащи титан. Освободеният титан с потоците вода достига океана. Затова относително ниското съотношение на титан и алуминий съответстват на периоди с малко дъжд.

Ново проучване показа, че в периода между 800 и 1000 години на н.е., по време на упадъка на цивилизацията на маите, на всеки две десетилетия е имало само един или два тропически циклона, за разлика от обичайните пет или шест. След това маите са се преместили на север, където са изградили, по-специално град Чичен Ица (съвременно Мексико).

Последното изследване показва също, че в периода между 1000 и 1100 година на н.е. е имало и друга продължителна засуха. Тя съответства на западането на Чичен Ица.

По този начин, резултатите на изследването подкрепят теорията, че засухата е била един от дългосрочните фактори, довели до упадъка на цивилизацията на маите.

Източник: Live Science, nkj.ru