"Всяка криза има видима и невидима страна. Ние не сме направени от икономика и политика. Направени сме също от тъга и колебание, от такива крехки и необясними неща... Няма как да излекуваш тъга с антибиотик. Нито частната си депресия с финансова инжекция.

Все ми се струва, че ако финансистите четяха книги, кризите ни щяха да са различни.
Живеем в една нова криза, аналогична на тази с изчерпването на нефтените залежи и енергийните източници. Ще я нарека Изчерпване на залежите от смисъл. Затова предвиждам страхотно бъдеще за литературата като произвеждаща смисъл. Литературата като алтернативен енергиен източник.

Литературата е бавна медия, но бавното трае дълго. Харесвам историята за бедуините, които по време на дългите си преходи спирали често, за да дадат време на душите си да ги настигнат. Скоростта на душата е друга. Твърдя, че литературата знае повече за тази скорост."

Това са само няколко откъса от книгата "Невидимите кризи" на Георги Господинов, но те са достатъчно убедителни, за да провокират почитателите на есеистичния анализ да я разгърнат.

Част от есетата тук са писани за различни български и европейски издания: Neue Zürcher Zeitung, Дневник, Wespennest, ЛИК, Култура, SPRITZ, Тема, Литературен вестник. Четени са на публични форуми във Франкфурт, Лайпциг, Берлин, София, Созопол. Есето "Невидимите кризи" печели личната награда на проф. Светлозар Игов "Дъбът на Пенчо". Текстовете са събрани за първи път в книга.

Един от най-успешните съвременни български автори ще се срещне с читателите си днес, от 18.30 ч. в Културен център "Морско казино".

Представянето се организира от община Бургас, библиотека "Яворов" и издателство "Жанет 45".

"Невидимите кризи" e най-новата книга на Георги Господинов, с есета и истории. Тя вече е сред най-търсените книги през годината и съвпадна с българските вече видими кризи.

Когато става дума за есетата и историите на Господинов, най-добре е те сами да говорят за себе си.

Затова ето още два откъса:

"Струва ми се, че по-страшно от усещането за криза е липсата на усещане, отсъствието на сетива за кризата . Все едно да нямаш рецептори за топлина. Тогава всяка печка или котлон може да те убие. Това, с което литературата може да помогне, е развиването на чувствителност към кризите. Иначе те стават перманентни , а нашата безчувственост към тях - хронична". ( Из "Невидимите кризи")

"Книгите ни учат на още едно чудо, чудото да се учудваме. Те се грижат много внимателно за това чувство. Не е случайно , дето двете думи - "чудо" и "учудване” – имат общ корен. Като спрем да се учудваме, и чудото изчезва. Преди известен брой години,е, не чак толкова много, прочетох приказките на Андерсен. Бях твърде малък, колкото малката Ида.
Няколко нощи нарочно се правех на заспал, за да изненадам точно в полунощ играчките си – вече знаех, че оживяват. Светвах лампата и с крайчеца на окото няколко пъти успях да ги хвана как в последния момент, за стотна от секундата замръзват на местата си. И, сега, години по-късно Андерсен има силата да ме утешава , да оживява света, когато помръкне , така както славеят с песента си връща към живота китайския император." (Из „Чудото на четенето”)