Автор: София Стефанова

1. И задкулисието ни плува в посредственост

Филип Златанов е завършил Юридическия факултет на СУ, работил като юрисконсулт в Агенция за вътрешен държавен финансов контрол, в МО, в "Райфайзенбанк". Завършил курсове по хуманитарно право и реакция при кризи в Род Айлънд и Сан Ремо.

Човек като прочете тази част от биографията на бившия вече шеф на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси очаква интелект и културен език.
Едва ли обучението отвъд Океана на Златанов за кризисни ситуации включва воденето на записки на коляно и изрази като "да се оправи" и "да се удари".

Синдромът на тефтерчетата и на инициалите не е ново заболяване. Един от "ударените" – ексминистър Трайчо Трайков припомни за Р. Овч. и Вальо Топлото. Опити за нерегламентирано кадруване и контрол е имало и ще има. Така е и при по-зрели демокрации. Но там летвата на търпимостта стои доста по-ниско. В случая с Ф.З. по-смачкващо от мощта на задкулисието е триумфът на посредствеността.

Формулирането на задачките издава убийствена и неспасяема посредственост. Не е сензация, че беше открито тефтерче, сензационна е примитивността на схемата.

2. Върхът на ГЕРБ е в кюпа или срам за Б.Б. – И.Ф. е управлявала партията му

Гербаджийският двойник на Делян Пеевски - Искра Фидосова, изчезна от политиката също като него. За няколко часа от най-влиятелна фигура тя се превърна в спукана надуваема играчка.

Лидерът Бойко Борисов изведнъж прозря, че Фидосова е имала лош стил на работа. Бившият премиер даде пространно интервю по обществената БНТ и публично се закле, че 4 години не е подозирал какво се случва.

Дори и така да е, изводът не е по-благоприятен за Борисов - излиза, че 4 години някой друг е управлявал партията, за която съвсем наскоро той каза: "За да се разпадне ГЕРБ, значи трябва да се разпадна аз".

3. Прокуратурата - ах, тази ентусиазирана мажоретка

Всеки втори българин, докато е влагал целия си интелектуален капацитет, за да разгадае "шифърът на Златанов", си е задавал въпроса – Защо сега?

Тефтерчето е било мощно оръжие по време на предишното правителство. Какво е пречило на независимата прокуратура да го извади тогава?

През целия преход държавното обвинение играе една и съща роля – рита падналите и се върти като ентусиазирана мажоретка около новите. Същият Роман Василев, който се правеше на екшън герой с ексминистър Николай Цонев (вече оправдан), сега трупа дивиденти като поборник и срещу Златанов.

Един магистрат имаше доблест да го каже директно в интервю по национална медия - конституционият съдия Румен Ненков, включвайки в критиката си и съда: "Ние заедно с прокуратурата сме безжалостни към бившите управляващи. Не е само тук ситуацията, в която със смяната на властта да тръгнат дела срещу бившите управляващи. Сякаш съдебната власт иска да се хареса на новите".

След като висш магистрат поставя под съмнение независимостта на системата, за нас, простосмъртните, остава правото на тъжни изводи.