"Ню Йорк Таймс" напомни със статия за уникалността на теснолинейката Септември-Добринище и опасността от нейното закриване. В коментар под статията стотина американци са изразили готовност да дарят средства тя да бъде съхранена.

Наскоро по немската телевизия имаше репортаж за това културно европейско наследство, което е на път да изчезне в небитието, ако държавата не вземе спешни мерки.


Да си припомним какво национално богатство представлява тя:

Теснолинейката Септември-Добринище е уникална за Европа със своето междурелсие от 760 мм и минава през най-високата гара на Балканите - Аврамово (1267 м).

Пътуването с теснолинейката от Септември до Добринище беше избрано от британското издание “The Guardian” за едно от десетте най-добри пътувания с влак в Европа през 2020. Това е единствената действаща теснолинейна линия в България.

Веднъж закупен, билетът за теснтолинейката гарантира на всеки пътник неповторими емоции. Очакванията за красиви пейзажи и прекрасни гледки се подсилват от разказите на редовно пътуващите.

Много романтика има в пътуването. Унасящото тракане на влака и спиращите дъха гледки завладяват бързо всички пътници и навсякъде се настанява необяснимо спокойствие. Много от пътниците споделят, че имат чувството, че все едно се намират в Дивия Запад.

История на теснолинейката
По време на Първата Световна Война българското правителство осъзнава две неща: Първото е, че много от териториите на страната ни са труднодостъпни и откъснати от света, а това ги прави лесна „хапка” за чуждите апетити. Второто е, че българската армия се нуждае спешно от дървен материал и единственият начин да си го набави са горите в Родопите.

Така се ражда идеята да се прокара железопътно трасе, което да свързва почти напълно откъснатите по това време Родопи с Горнотракийската низина, Пирин и Рила.

През 1939 г. е готова отсечката до гара Белица, а за откриването ѝ идва самият цар Борис III, който дори подкарва влакчето по трасето.

Четири години по-късно е готова отсечката Белица – Разлог – Банско, а на 09.12.1945 г. е открита и последната, шест километрова отсечка от Банско до Добринище. След 1945 г. работата по изграждането на трасето спира и така и не достига до Гоце Делчев.

Макар и неизграден според първоначалните планове, теснолинейният път Септември – Добринище 77 години до днес изпълнява функциите, за които първоначално е бил предназначен, а именно да осигурява транспортна връзка от и до труднодостъпните райони на Родопите.

Пътешествието може да започне
Ако историята за създаването на теснолинейния път ви допада, още повече ще ви допадне и самото пътешествие. Защото ви престои да изминете трасе с дължина от 124,7 км. удобно седнали във влакче, което се движи със средна скорост от… 25 км/ч. по релси с междурелсие от 760 мм.

За да стигнете от Добринище до Септември с теснолинейката ще са ви необходими около 5 часа, през които ще се насладите на невероятни гледки.

Ще преминете през множество тунели, ще навлезете с влакчето в гъсти гори, ще се изкачите нависоко в планината, ще сменяте няколко пъти посоката, ще се спускате, ще преминавате под мостове и над мостове, ще спирате на малки, романтични гари и спирки и почти ще забравите, че останалия свят съществува.

В разстояние само на 9 километра теснолинейката ще премине през цели 16 тунела с обща дължина от близо 2500 м. и ще преодолее надморска височина от 224 м. За това кратко разстояние железопътната линия ще смени няколко пъти посоката си и ще стигне до гара Аврамово – най-високопланинската гара на Балканите (1276,4 м.)

Гара Аврамово е построена на място, на което от 1878 г. до 1912 г. е минавала границата между княжество България и Османската империя. ЖП гарата е открита през 1937 г., за да обслужва пътуващите по линията на теснолинейката и за времето си е била една от модерните гари в страната. Разполагала е с пазачница, чакалня, тоалетна, водопровод, жилище за обслужващите гарата, имала е дори надзирател, който да я охранява. До 1983 г. гарата се е казвала Аврамови колиби.

Теснолинейката Септември – Добринище е единствената действаща теснолинейка в страната.
Поради трудния планински терен, през който преминава е наричана още „Алпийската теснолинейка”.
Името „теснолинейка” идва от малкото междурелсие, което е 760 мм., докато разстоянието на релсите на обикновените влакове е 1435 мм.
От гара Септември до гара Добринище влакчето спира на 12 гари и 13 спирки. Имате обаче опция да поискате да слезете на друго място по трасето, като само трябва да предупредите контрольора за желанието си.
Теснолинейката на места се движи със скорост по-малка от 20 км., така че спокойно можете да слезете на някоя спирка, да наберете букет на любимата си да се качите на влакчето в движение.
За да преминете от единия в другия вагон трябва да излезете на открито и да преминете по дървените „мостчета” между вагоните.
Ако пътувате по цялото трасе, ще минете през цели 35 тунела с обща дължина от близо 2858 км.

За да бъде пълно пътуването ви във времето можете да си закупите билет за атракционния парен локомотив. По големи празници от БДЖ пускат в движение парен локомотив и това през последните години се превърна в една от най-големите атракции, която привлича туристи от цял свят. Пътуване с теснолинейката, теглена от парен локомотив можете да си поръчате и само за вашата туристическа група, но трябва да заявите желанието си предварително.

Теснолинейката все още един от най-удобните (и единствени) начини за предвижване на голяма част от хората, които живеят в отдалечените планински села по пътя на трасето.