На стената

Ирина Бокова е българският кандидат за генерален секретар на ООН

От петък Ирина Бокова е официален кандидат на България за генерален секретар на ООН. Най-вероятно тя ще бъде избрана след два мандата начело на ЮНЕСКО.

Всъщност имаше двама други български кандидати - Кристалина Георгиева и Николай Младенов. Те не бяха обявявани официално, но са били обсъждани между правителството, президента и други отговорни фактори. В крайна сметка е било преценено, че Бокова наистина има реални шансове заради личните си качества и световна популярност. И Бойко Борисов, и президентът Росен Плевнелиев препотвърдиха, че това е нашият кандидат.

Защо България има шансове? Защото е редът на Източна Европа да оглави световната организация. В ООН има пет регионални групи - Западна Европа, Африка, Азиатско-Тихоокеанският регион, Източна Европа и Америка. Всички останали региони освен Източна Европа са оглавявали организацията - Западна Европа е имала 4 генерални секретари, Африка - двама, Латинска Америка - 1, Азия - 1. Единствени ние - бедните, потиснати и комплексирани източноевропейци, не сме били начело на "световното правителство". Почти сигурно е, че този път генералният секретар ще бъде източноевропеец.

Избирането на генерален секретар става чрез отрицателен вот от петте страни - постоянни членки на Съвета за сигурност. Това са победителите в последната световна война, които са и основателите на световната организация - САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция. Те трябва да посочат един кандидат, срещу когото никой няма нищо против. После Общото събрание на ООН утвърждава избора на Великите сили. Гласуването между постоянните членове става с "къса клечка". Избраният не трябва да има нито една "къса клечка" за себе си. Истината е, че е резултат от дълги и сложни преговори между петте сили. Кандидатът трябва да е приет от всички, но същевременно да не е твърде близък до някоя регионална или глобална сила или група. Западът - САЩ, Великобритания и Франция, обикновено е сравнително единен. Тоест бъдещият кандидат трябва да е приемлив за три групи - Русия, Китай и западните сили.

Истината е, че Русия ще има решаващата дума в това гласуване този път. Русия принадлежи към групата на Източна Европа. Преди броени дни Русия се включи в обща декларация на регионалната група, че се настоява избраният кандидат да е източноевропеец, което е позитивен сигнал. Но предвид украинската криза и изострените отношения на Кремъл и Брюксел преговорите ще са много трудни и руската позиция не може да бъде предвидена. Последните разправии около "Южен поток" може да са повод Русия да се противопостави на български кандидат. Но от друга страна, за руснаците България е доста по-приемлива, сравнена с Полша и Прибалтика. Така че стигаме до ролята на личността в историята.

Общата нагласа е този път за генерален секретар да бъде избрана жена или поне гей. Настроенията сред дипломатите в световната организация са, че е крайно време на нейната 70-годишнина тя да бъде оглавена от жена. Заради издигането като основна тема на организацията на предотвратяването на насилието даже идеята за полово равенство може да се окаже по-важна от принципа на регионалния паритет. Затова няколко жени от Латинска Америка също ще се кандидатират - например чилийската президентка Мишел Бачелет и колумбийската външна министърка Мария-Ангела Холгун Кюелар. Както и силната кандидатура отпреди седмица на новозеландката Хелън Кларк, шеф на ПРООН - програмата на ООН за развитие.
Вероятно Великобритания и Франция ще подкрепят кандидат жена от Източна Европа заради солидарността в рамките на Европейския съюз и декларираната подкрепа за половата равнопоставеност.

Колкото и да е неочаквано, Бокова има почти безрерзервна подкрепа от Китай, твърдят дипломати от Ню Йорк. По време на работата в ЮНЕСКО е била много харесана от китайците заради програмите за образование на жените.

Остават САЩ и Русия. Заради войната в Украйна ще е доста трудно да се намери приемлив и за двете страни кандидат. Сръбският кандидат - Вук Йеремич, бившият министър на външните работи, със сигурност ще получи вето от САЩ заради т.нар. стратегическо партньорство с Москва. Данило Тюрк, бившият президент на Словения, би могъл да бъде предпочетен от Москва, но пък за негово съжаление е мъж и не знае френски.

Бокова би могла да бъде подкрепена от Москва - тя е завършила МГИМО, тоест е руски възпитаник - говори руски толкова добре, колкото английски (завършила е и "Харвард"), както и испански и френски. Има два добри знака от страна на Москва - факта, че Русия подкрепи общата декларация на източноевропейците и срещата на Путин с Бокова преди месец. Но това са още само знаци. Мачистките стойки на руските официални власти и кампанията против толерантността може да бъдат изтълкувани като знаци против идеята кандидатът да бъде жена.

САЩ по-скоро ще подкрепят Бокова, особено ако е приемлива за Москва. Избирането в ЮНЕСКО стана с решаващата подкрепа на Хилари Клинтън. Гласуването в ООН ще бъде преди американските избори, на които Хилари Клинтън вероятно ще бъде кандидат за президент. Дори и да загуби изборите от кандидат на републиканците, решението за ООН ще се вземе от доминираните от Демократическата партия дипломати. Бокова има топли отношения с много от тях.

Всеобщо е мнението, че тя е водещият кандидат за тази позиция. При нейна победа тя ще стане първата жена и първият източноевропеец на този пост. Крайно време е регионът да получи тази висока чест."

Източник: 24 часа

Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus