ЖУРНАЛИСТИТЕ от "Шарли ебдо" са почитани като мъченици на свободата на изразяване на мнение, но нека си го признаем - ако бяха опитали да публикуват сатиричния си вестник в който и да е американски университет през последните две десетилетия, той нямаше да оцелее и 30 секунди. Студентите и университетски организации незабавно щяха да ги обвинят, че използват език на омразата. Администрацията щеше да им спре финансирането и да ги закрие.

Публичната реакция на атаката в Париж разкри, че има мнозина, които бързат да възхваляват онези, които са нападнали възгледите на ислямските терористи във Франция,
но не са особено
толерантни
към тези, които нападат собствените им възгледи в страната им.

От университета на Илинойс бе уволнен професор заради това, че е разказвал на студентите за католическите възгледи за хомосексуалността. Университетът на Канзас прекрати договора с професор, който написа остър туит срещу Националната асоциация на притежателите на огнестрелни оръжия. Университетът "Вандербилт" се дистанцира от християнска организация, която настоява учебното заведение да се ръководи само от християни.

Случилото се в Париж е повод да поговорим не толкова лицемерно за собствените си спорни личности, провокатори, сатирици.
На първо място,
каквото и да сте
поставили на
страницата си във
фейсбук
вчера, не е коректно повечето от нас да твърдят Je Suis Charlie Hebdo, "Аз съм Шарли ебдо".
Повечето от нас всъщност не споделят умишлено обиждащия хумор на това издание.
Да започнем така. Когато си на 13 г., изглежда смело и провокативно да провокираш буржоазията, да бръкнеш в окото на властта и да се присмиваш на религиозните вярвания на другите.

Но като пораснем, повечето от нас се придържат към по-сложни възгледи за реалността и повече толерантност към позициите на другите. (Да се присмиваш, вече не е толкова смешно, когато осъзнаеш, че ти често ставаш смешен). Повечето от нас се опитват да покажат респект към хората с различни убеждения и вероизповедания. Опитваме се да водим разговори, в които да изслушваме, а не да обиждаме. В същото време повечето от нас знаят, че провокаторите и нестандартните хора изпълняват важна обществена роля. Сатириците и присмехулниците оголват собствените ни слабости и суета, пукат балоните на гордостта ни, създават някакво равенство, като приземяват могъщите. И когато успяват, ни помагат да се обърнем заедно към слабостите си, тъй като смехът е едно от най-сплотяващите преживявания.

Нещо повече, провокаторите и присмехулниците разкриват глупостта на фундаменталистите - хора, приемащи всичко буквално и неспособни да възприемат различни гледни точки, включително, че в повечето религии винаги има нещо странно. Сатириците ни показват хората, неспособни на самоирония, и ни учат, че вероятно всички ние трябва да умеем да се смеем над себе си.

Накратко, по отношение на провокаторите ние искаме да запазим стандартите на цивилизованост и уважение, оставяйки в същото време място за тези креативни и предизвикателни хора, които нямат задръжки от добрите маниери и вкус.

Ако се опиташ със закон, кодекси за говорене и списъци на забранени лектори да промениш този деликатен баланс, всичко накрая свършва с груба цензура и задушен разговор. Почти винаги е грешка да се опитваш да подтиснеш говоренето и
да наложиш
кодове за реч
За щастие, повечето общества успешно са си създали стандарти за поддържане на цивилизованост и уважение към другите, но без да запушват каналите за говорене и действие на онези, които са смешни, държат се нецивилизовано и обидно.

Здравите общества не потискат словото, а придават различни позиции за различните типове хора. Мъдреците и водещите учени са изслушвани с респект. Сатириците - със самоуважение. Расистите и антисемитите - през филтъра на неуважението и отвращението. Хората, които
искат да бъдат
чути, трябва да си
го извоюват
с поведението си.
Клането в "Шарли ебдо" трябва да е повод да спрем с всички тези кодекси за говорене. И да ни напомни, че трябва законите и регулациите ни да са толерантни към обидните гласове, независимо че обществото ги дискриминира.

(Публикувано със съкрашения в електронното издание на в-к 24 часа)