На стената
Истинската битка не е за правилната вяра, а за повече пари
Истинската битка не е за правилната вяра, а за повече пари
Елена Йончева, журналист, автор на повече от 30 документални филма за политическите събития в различни страни, сред които Босна, Косово, Чечня, Афганистан, Северна Корея, Грузия, Армения, Алжир, Русия, Ирак, Сомалия, Венецуела, Сирия, Турция, Украйна в интервю пред Яна Йорданова от в-к "Монитор".
Г-жо Йончева, каква е вашата версия за атентата в Париж? Това обмислена акция ли е и преследва ли по-далечни цели?
- Разстрелът в Париж има своята цел засилване на разделението и омразата на религиозна, етническа основа. Атентатът може да мобилизира повече джихадисти за радикалния ислям. Това е целта на Ислямска държава да противопостави християни срещу мюсюлмани. И тази тактика намира подкрепа. Дългогодишният председател на френската крайна десница, "автентичният" десен, както се самоопределя Жан-Мари льо Пен, заяви: "Аз не съм Шарли", "Аз съм Шарли Мартел"! През 732 година френската армия на Мартел нанася поражение на арабската войска, която заема голяма част от Пиренейския полуостров. Днес обаче истинската битка не е за правилната вяра. Нито за повече демокрация. Тя е между радикалния ислям и дивия капитализъм. Тя е за повече пари. А това далеч не е християнско. Не беше нужно милионната демонстрация в Париж да бъде придружена от политици, защото някои от тях носят отговорност за разрастването на тероризма. Едни с действията си, други с мълчанието си. Сякаш търсеха алиби, заставайки в редиците на истински опечалените, гневните, изплашените.
- Всъщност редакцията на списанието винаги съзнателно е поемала риска с критичните си религиозни карикатури, можела ли е по някакъв начин тази трагедия да бъде предвидена, предотвратена?
- Дали можеше да бъде предотвратена - това е отговор, на който могат да отговорят френските служби, към които вече има достатъчно критика.
Проблемът е, че тероризмът не може да бъде победен. Днешната терористична мрежа е изградена на принципа на малки, независими клетки, групи, които не контактуват с други. Унищожаването на една от тях не нарушава целостта на организацията. Трябва постепенно да се елиминират причините, които пораждат тероризъм. Само във Франция живеят около 6 милиона мюсюлмани, част от които не са интегрирани в обществото. Има квартали, където половината от младите хора са без работа. Но това е само средата, в която могат да се намерят индивиди, способни да убиват. Не тук трябва да търсим причините.
- Тогава за удар срещу свободата на словото ли говорим, или атаката е нещо повече?
- Поводът за атаката над „Шарли ебдо" са карикатурите на пророка Мохамед. Но последната подобна карикатура излиза във вестника през септември 2012 година, а първите - през 2006 и 2008 г. Главният редактор Стефан Шарбоние получава задочно смъртна присъда от „Ал Кайда" още през 2008 година. Смятам, че разстрелът на журналистите има по-далечна цел, а именно радикализиране на обществото и мобилизацията на крайните ислямисти. В Ислямска държава се бият около 1000 френски граждани, миналата година са били 500, преди две години - 50.
- Можем ли тогава да кажем, че вече е налице сблъсък на цивилизациите, както изтъкват някои анализатори?
- Това не е сблъсък на цивилизациите, а следствие от двойните стандарти. Сякаш изгубихме смисъла на думите. Днес говорим за тероризъм, но за кой тероризъм? Когато се убиват невинни в името на един бог, в името на Аллах или когато невинни умират като "съпътстващи, странични жертви" в Ирак, в Афганистан, в Либия. Нищо не може да оправдае разстрела на журналисти в центъра на Париж, както непонятна е лекотата, с която приемаме информацията за стотиците хиляди загинали мирни жени и деца в Близкия изток. Цинизмът, с който ни продават думи като свобода и равенство, поражда гняв, съмнение в самата същност на демокрацията. Границата от съмнението до отрицанието се пресича лесно. Гневът може да премине в амок, в лудост. Трябва само подходяща среда, слаби индивиди в една маргинализирана общност и проповедник, който да ви продаде вечността в рая. Днес ние говорим за последствията, които доведоха до атентата срещу "Шарли ебдо". Избягваме дебата за причините, крием се от истинската същност на думите. Ако проследим интервютата във френската преса, давани от хора, общували и познавали двамата братя Куаши от години а това са адвокати и журналисти, ще установим, че терористите през последните десет години са трупали гняв. Поводите са били Ирак, Афганистан, Гуантанамо. Гневът, изродил се във фанатизъм и грижливо насочван, разстреля Париж. Само последният мръсник убива за карикатура. Но в опитите да обясняваме ислямския тероризъм като сблъсък на ценности залагаме следващата бомба. Ние всички носим вина за Париж, за това, което следва. Американската Агенция за национална сигурност тези дни предупреди - светът е заплашен от нова вълна на тероризъм, има вероятност от серия атентати в други европейски столици.
- Като че ли радикалните ислямисти възроптават срещу съвременния, модерен свят, срещу века на технологиите, така ли е?
- Те не възроптават срещу модерния свят, те си имат свой. Светът не е еднополюсен. Но те са срещу нашия опит да влезем в техния свят, да наложим нашите стандарти и да спечелим от това. Терорът се подхранва от продължаващата политика на най-богатия свят да приватизира ресурси, да толерира тези правителства и режими, от които има печалба. Днес терористите считат, че единственият начин да ни спрат е, като влязат в нашия дом. С терор. Не можем да проумеем защо родени и възпитани в Европа мюсюлмани припознават Ислямска държава като своя? Те смятат, че могат да се спасят от покварата на съвременния ни свят, от лицемерието, като потърсят пристан в една фанатична, средновековна идеология, където се живее според законите на Шариата.
- Вече всеки ден слушаме за Ислямска държава, но обществото ни не е много информирано какво точно представлява тази организация, кой я финансира. Бихте ли обяснили.
- Ислямска държава беше създадена първоначално в Ирак през 2006 година в отговор на американската окупация. В нея се включват местни ислямистки групировки, както и иракското подразделение на „Ал Кайда". Постепенно ИД се радикализира. Днес тя контролира една трета от територията на Ирак и североизточната част на Сирия. Провежда операции в Либия, в Северна Африка, на Синайския полуостров. Има амбиция да подчини цялата ивица източно от Средиземно море - Леванта. Това са Ирак, Сирия, Йордания, Ливан, Палестина, Израел. След атентата в Париж ИД обяви, че създава структури и в Афганистан. Предполага се, че някои племенни вождове, част от "Ал Кайда", вече преминават към ИД. Откъде идват финансите? ИД прилича на голяма корпорация с бюджет от около 7 милиарда долара. Само превземането на Мосул им носи до 2 милиарда парите, намиращи се в местните банки. Контролират нефтени кладенци и рафинерии, получават приходи от откупи, рекет. Имат богати спонсори - сунитските монархии от Персийския залив, които разглеждат ИД като инструмент за свалянето на Башар Асад от власт.
ИД обяви през лятото на 2014 година създаването на халифат. И в много отношения действа като всяка една държава, притежаваща нефтени ресурси. ИД добива, преработва и продава нефт. Контролира 11 кладенеца в Сирия и Ирак и ежедневно продава 25 40 хиляди барела на ден. Приходите от цялото контрабандно количества нефт са между 3 и 5 милиона долара на ден. Продажната цена е 75% по ниска от пазарната. Основните клиенти са в Ирак, в Кюрдистан, в Сирия, в Турция. Суровият нефт се транспортира до Йордания през провинция Анбар, до Иран - през Кюрдистан, до Турция - през Мосул. Защо обаче Турция си затваря очите за черния нефтен пазар? В края на 2013 година пътувах за Алепо. Територията, каналите, през които минавахме, се контролираха от Сирийската свободна армия. От границата с Турция до град Алепо, Сирия, са около 50 километра. Зареждахме с контрабандно гориво, което се продаваше в туби направо от улицата. Обясниха ни, че всичко се контролира от Свободната сирийска армия (ССА) и че част от нефта се изнася за Турция. С печалбата от територията на Турция се внасяше оръжие. Същите пътища, които се контролираха от ССА, днес се владеят от ИД.
- От всичко това излиза ли, че наистина можем да говорим за възход на ИД, както изтъкват анализатори, и на какво според вас се дължи той?
- Възходът е забележителен. На какво се дължи? Това е един процес, който продължава години. Ето какво пише "Ню Йорк таймс" в края на 2013 година: "От началото на гражданската война в Сирия бунтовниците не са имали по-добър съюзник от министър-председателя Реджеп Ердоган. Той успешно държеше турската граница със Сирия отворена и през нея към бойното поле преминаваха оръжие, пари и други провизии." Властите в Турция официално отричат. Но влизаха ли през турската граница към Сирия и джихадисти? В края на миналата година американският вицепрезидент Джо Байдън обяви пред студенти на лекция в Харвард, че турският му колега признал как Турция е позволила на чуждестранни борци да влязат в Сирия. Ердоган категорично отрече да е казвал това. „Те (чуждестранните бойци) може да са дошли в нашата страна като туристи и да са преминали в Сирия, но никой не може да каже, че са преминали с оръжията си." Трябва да споделя, че президентът Ердоган е прав. Когато в турския град Рейханли, само на километър от сирийската граница, питах млади брадати мъже с вид на муджахидини, преминали през Афганистан, накъде са тръгнали, те казваха - на екскурзия в Сирия. Тук ще добавя, че Рейханли е един от центровете, откъдето преминава трафикът на оръжие и ислямисти. Европейските журналисти го наричат още "джихадистката магистрала". Оттук преминават наемниците от Франция, Англия, Германия, Белгия. По данни на ЦРУ в Сирия се бият около 5000 европейски граждани.
В града има също разположен тренировъчен лагер на ССА за около 1000 сирийски офицери. Днес бойците от ССА в Източна Сирия вече са преминали на страната на Ислямска държава. Тези, които са останали, или са част от "Джабхат Ан Нусра" („Ал Кайда" в Сирия), или официално си сътрудничат с нея. Но тази тенденция беше видима още преди две години. В интервю пред нашата камера зам.-ръководителят на ССА за град Алепо ни каза, че акциите им се координират, а често и се извършват съвместно с "Джабхат Ан Нусра". Техните щабове в града бяха разположени в две съседни сгради, някога медицински институти.
Още тогава редови бойци от ССА споделяха, че се възхищават от "Джабхат Ан Нусра" и биха искали да преминат към нея. Членовете на тази терористична организация бяха по-мотивирани, по-решителни и отдадени на джихада. Те имаха опит в Афганистан, Ирак и Либия.
- Къде е България в тази картина? Защо като членове на НАТО и съюзници на Турция не взимахме отношение? И продължава ли да преминава през страната ни на път за Сирия оръжие? Кого подпомагаме всъщност? И напливът от сирийски бежанци в страната ни не е ли резултат на нашето тихо съдействие?
- Всъщност непрекъснато се спори по въпроса дали има опасност за страната ни покрай наплива от бежанци.
Голямата опасност идва от самите нас. Ние сме във война. Участваме в съюзи, които през последните 15 години се опитват да наложат своята воля над Афганистан, Ирак, Либия, Сирия. Заличаваме авторитарни, но предимно светски режими. Срещу тези режими трябва да се борим. Но като се инвестира в тяхната икономика, в образованието. След 2011 година инвестирахме във войната в Афганистан. През 2001 година талибаните унищожиха 99% от маковите плантации в контролираните от тях територии, като обявиха опиума за антиислямски продукт. Според ООН днес в Афганистан се произвеждат 90% от световния хероин, което отрежда на този бизнес трето място по приходи след продажбата на оръжия и петрол. Основната част от печалбите отиват при талибаните, при "Ал Кайда". За демократизацията на Ирак през последните десет години са дадени 400 милиарда долара. Днес се появи Ислямска държава, в която продължава да се инвестира... Трябва дебат за това в какви коалиции участваме, можем ли да си позволим да участваме в тези войни, отговарят ли те на нашите национални интереси.
Източник: КРОСС
Г-жо Йончева, каква е вашата версия за атентата в Париж? Това обмислена акция ли е и преследва ли по-далечни цели?
- Разстрелът в Париж има своята цел засилване на разделението и омразата на религиозна, етническа основа. Атентатът може да мобилизира повече джихадисти за радикалния ислям. Това е целта на Ислямска държава да противопостави християни срещу мюсюлмани. И тази тактика намира подкрепа. Дългогодишният председател на френската крайна десница, "автентичният" десен, както се самоопределя Жан-Мари льо Пен, заяви: "Аз не съм Шарли", "Аз съм Шарли Мартел"! През 732 година френската армия на Мартел нанася поражение на арабската войска, която заема голяма част от Пиренейския полуостров. Днес обаче истинската битка не е за правилната вяра. Нито за повече демокрация. Тя е между радикалния ислям и дивия капитализъм. Тя е за повече пари. А това далеч не е християнско. Не беше нужно милионната демонстрация в Париж да бъде придружена от политици, защото някои от тях носят отговорност за разрастването на тероризма. Едни с действията си, други с мълчанието си. Сякаш търсеха алиби, заставайки в редиците на истински опечалените, гневните, изплашените.
- Всъщност редакцията на списанието винаги съзнателно е поемала риска с критичните си религиозни карикатури, можела ли е по някакъв начин тази трагедия да бъде предвидена, предотвратена?
- Дали можеше да бъде предотвратена - това е отговор, на който могат да отговорят френските служби, към които вече има достатъчно критика.
Проблемът е, че тероризмът не може да бъде победен. Днешната терористична мрежа е изградена на принципа на малки, независими клетки, групи, които не контактуват с други. Унищожаването на една от тях не нарушава целостта на организацията. Трябва постепенно да се елиминират причините, които пораждат тероризъм. Само във Франция живеят около 6 милиона мюсюлмани, част от които не са интегрирани в обществото. Има квартали, където половината от младите хора са без работа. Но това е само средата, в която могат да се намерят индивиди, способни да убиват. Не тук трябва да търсим причините.
- Тогава за удар срещу свободата на словото ли говорим, или атаката е нещо повече?
- Поводът за атаката над „Шарли ебдо" са карикатурите на пророка Мохамед. Но последната подобна карикатура излиза във вестника през септември 2012 година, а първите - през 2006 и 2008 г. Главният редактор Стефан Шарбоние получава задочно смъртна присъда от „Ал Кайда" още през 2008 година. Смятам, че разстрелът на журналистите има по-далечна цел, а именно радикализиране на обществото и мобилизацията на крайните ислямисти. В Ислямска държава се бият около 1000 френски граждани, миналата година са били 500, преди две години - 50.
- Можем ли тогава да кажем, че вече е налице сблъсък на цивилизациите, както изтъкват някои анализатори?
- Това не е сблъсък на цивилизациите, а следствие от двойните стандарти. Сякаш изгубихме смисъла на думите. Днес говорим за тероризъм, но за кой тероризъм? Когато се убиват невинни в името на един бог, в името на Аллах или когато невинни умират като "съпътстващи, странични жертви" в Ирак, в Афганистан, в Либия. Нищо не може да оправдае разстрела на журналисти в центъра на Париж, както непонятна е лекотата, с която приемаме информацията за стотиците хиляди загинали мирни жени и деца в Близкия изток. Цинизмът, с който ни продават думи като свобода и равенство, поражда гняв, съмнение в самата същност на демокрацията. Границата от съмнението до отрицанието се пресича лесно. Гневът може да премине в амок, в лудост. Трябва само подходяща среда, слаби индивиди в една маргинализирана общност и проповедник, който да ви продаде вечността в рая. Днес ние говорим за последствията, които доведоха до атентата срещу "Шарли ебдо". Избягваме дебата за причините, крием се от истинската същност на думите. Ако проследим интервютата във френската преса, давани от хора, общували и познавали двамата братя Куаши от години а това са адвокати и журналисти, ще установим, че терористите през последните десет години са трупали гняв. Поводите са били Ирак, Афганистан, Гуантанамо. Гневът, изродил се във фанатизъм и грижливо насочван, разстреля Париж. Само последният мръсник убива за карикатура. Но в опитите да обясняваме ислямския тероризъм като сблъсък на ценности залагаме следващата бомба. Ние всички носим вина за Париж, за това, което следва. Американската Агенция за национална сигурност тези дни предупреди - светът е заплашен от нова вълна на тероризъм, има вероятност от серия атентати в други европейски столици.
- Като че ли радикалните ислямисти възроптават срещу съвременния, модерен свят, срещу века на технологиите, така ли е?
- Те не възроптават срещу модерния свят, те си имат свой. Светът не е еднополюсен. Но те са срещу нашия опит да влезем в техния свят, да наложим нашите стандарти и да спечелим от това. Терорът се подхранва от продължаващата политика на най-богатия свят да приватизира ресурси, да толерира тези правителства и режими, от които има печалба. Днес терористите считат, че единственият начин да ни спрат е, като влязат в нашия дом. С терор. Не можем да проумеем защо родени и възпитани в Европа мюсюлмани припознават Ислямска държава като своя? Те смятат, че могат да се спасят от покварата на съвременния ни свят, от лицемерието, като потърсят пристан в една фанатична, средновековна идеология, където се живее според законите на Шариата.
- Вече всеки ден слушаме за Ислямска държава, но обществото ни не е много информирано какво точно представлява тази организация, кой я финансира. Бихте ли обяснили.
- Ислямска държава беше създадена първоначално в Ирак през 2006 година в отговор на американската окупация. В нея се включват местни ислямистки групировки, както и иракското подразделение на „Ал Кайда". Постепенно ИД се радикализира. Днес тя контролира една трета от територията на Ирак и североизточната част на Сирия. Провежда операции в Либия, в Северна Африка, на Синайския полуостров. Има амбиция да подчини цялата ивица източно от Средиземно море - Леванта. Това са Ирак, Сирия, Йордания, Ливан, Палестина, Израел. След атентата в Париж ИД обяви, че създава структури и в Афганистан. Предполага се, че някои племенни вождове, част от "Ал Кайда", вече преминават към ИД. Откъде идват финансите? ИД прилича на голяма корпорация с бюджет от около 7 милиарда долара. Само превземането на Мосул им носи до 2 милиарда парите, намиращи се в местните банки. Контролират нефтени кладенци и рафинерии, получават приходи от откупи, рекет. Имат богати спонсори - сунитските монархии от Персийския залив, които разглеждат ИД като инструмент за свалянето на Башар Асад от власт.
ИД обяви през лятото на 2014 година създаването на халифат. И в много отношения действа като всяка една държава, притежаваща нефтени ресурси. ИД добива, преработва и продава нефт. Контролира 11 кладенеца в Сирия и Ирак и ежедневно продава 25 40 хиляди барела на ден. Приходите от цялото контрабандно количества нефт са между 3 и 5 милиона долара на ден. Продажната цена е 75% по ниска от пазарната. Основните клиенти са в Ирак, в Кюрдистан, в Сирия, в Турция. Суровият нефт се транспортира до Йордания през провинция Анбар, до Иран - през Кюрдистан, до Турция - през Мосул. Защо обаче Турция си затваря очите за черния нефтен пазар? В края на 2013 година пътувах за Алепо. Територията, каналите, през които минавахме, се контролираха от Сирийската свободна армия. От границата с Турция до град Алепо, Сирия, са около 50 километра. Зареждахме с контрабандно гориво, което се продаваше в туби направо от улицата. Обясниха ни, че всичко се контролира от Свободната сирийска армия (ССА) и че част от нефта се изнася за Турция. С печалбата от територията на Турция се внасяше оръжие. Същите пътища, които се контролираха от ССА, днес се владеят от ИД.
- От всичко това излиза ли, че наистина можем да говорим за възход на ИД, както изтъкват анализатори, и на какво според вас се дължи той?
- Възходът е забележителен. На какво се дължи? Това е един процес, който продължава години. Ето какво пише "Ню Йорк таймс" в края на 2013 година: "От началото на гражданската война в Сирия бунтовниците не са имали по-добър съюзник от министър-председателя Реджеп Ердоган. Той успешно държеше турската граница със Сирия отворена и през нея към бойното поле преминаваха оръжие, пари и други провизии." Властите в Турция официално отричат. Но влизаха ли през турската граница към Сирия и джихадисти? В края на миналата година американският вицепрезидент Джо Байдън обяви пред студенти на лекция в Харвард, че турският му колега признал как Турция е позволила на чуждестранни борци да влязат в Сирия. Ердоган категорично отрече да е казвал това. „Те (чуждестранните бойци) може да са дошли в нашата страна като туристи и да са преминали в Сирия, но никой не може да каже, че са преминали с оръжията си." Трябва да споделя, че президентът Ердоган е прав. Когато в турския град Рейханли, само на километър от сирийската граница, питах млади брадати мъже с вид на муджахидини, преминали през Афганистан, накъде са тръгнали, те казваха - на екскурзия в Сирия. Тук ще добавя, че Рейханли е един от центровете, откъдето преминава трафикът на оръжие и ислямисти. Европейските журналисти го наричат още "джихадистката магистрала". Оттук преминават наемниците от Франция, Англия, Германия, Белгия. По данни на ЦРУ в Сирия се бият около 5000 европейски граждани.
В града има също разположен тренировъчен лагер на ССА за около 1000 сирийски офицери. Днес бойците от ССА в Източна Сирия вече са преминали на страната на Ислямска държава. Тези, които са останали, или са част от "Джабхат Ан Нусра" („Ал Кайда" в Сирия), или официално си сътрудничат с нея. Но тази тенденция беше видима още преди две години. В интервю пред нашата камера зам.-ръководителят на ССА за град Алепо ни каза, че акциите им се координират, а често и се извършват съвместно с "Джабхат Ан Нусра". Техните щабове в града бяха разположени в две съседни сгради, някога медицински институти.
Още тогава редови бойци от ССА споделяха, че се възхищават от "Джабхат Ан Нусра" и биха искали да преминат към нея. Членовете на тази терористична организация бяха по-мотивирани, по-решителни и отдадени на джихада. Те имаха опит в Афганистан, Ирак и Либия.
- Къде е България в тази картина? Защо като членове на НАТО и съюзници на Турция не взимахме отношение? И продължава ли да преминава през страната ни на път за Сирия оръжие? Кого подпомагаме всъщност? И напливът от сирийски бежанци в страната ни не е ли резултат на нашето тихо съдействие?
- Всъщност непрекъснато се спори по въпроса дали има опасност за страната ни покрай наплива от бежанци.
Голямата опасност идва от самите нас. Ние сме във война. Участваме в съюзи, които през последните 15 години се опитват да наложат своята воля над Афганистан, Ирак, Либия, Сирия. Заличаваме авторитарни, но предимно светски режими. Срещу тези режими трябва да се борим. Но като се инвестира в тяхната икономика, в образованието. След 2011 година инвестирахме във войната в Афганистан. През 2001 година талибаните унищожиха 99% от маковите плантации в контролираните от тях територии, като обявиха опиума за антиислямски продукт. Според ООН днес в Афганистан се произвеждат 90% от световния хероин, което отрежда на този бизнес трето място по приходи след продажбата на оръжия и петрол. Основната част от печалбите отиват при талибаните, при "Ал Кайда". За демократизацията на Ирак през последните десет години са дадени 400 милиарда долара. Днес се появи Ислямска държава, в която продължава да се инвестира... Трябва дебат за това в какви коалиции участваме, можем ли да си позволим да участваме в тези войни, отговарят ли те на нашите национални интереси.
Източник: КРОСС
Comments
comments powered by Disqus