Автор: София Стефанова

40 дни са сакрален срок – хилядолетна традиция ги е наложила като своеобразна буферна зона във времето, период, през който нещо зрее или се трансформира.

Затова е напълно естествено събитията от 40-ия ден на протестите да се приемат като знак.

Съвсем в линията на алегорията депутатите от ГЕРБ се върнаха в пленарна зала, за да участват в дебатите по актуализацията на бюджета. Това (не)случайно стана в деня, когато в България беше Вивиан Рединг, зам. председател на ЕК и комисар по праводсъдието. Комисар Рединг още преди пристигането си призова основните политически сили да намерят консенсус по приоритетните въпроси.

За съжаление, с връщането на ГЕРБ бе пропуснат златен шанс да се свали общественото напрежение. Управляващите не разчетоха символиката на 40-те дни, не видяха възможността за конструктивен ход - да се закове срокът за изработване на нов изборен кодекс, да се маркира дата за следващите избори, да се приеме програма с конкретни точки, да има твърд ангажимент за публично отчитане на изпълнението.

Вместо това народът отново се сблъска с надменността на политическата класа. Най-дразнещо в поведението на т.нар. нова тройна коалиция е излъчването на самочувствие, че могат да управляват и 4 години. Това не само е нагло, но и показва липсата на всякаква връзка с действителността.

Събитията от миналата нощ потвърдиха констатацията, че на протеста не трябва да се гледа като на единен организъм. Пред парламента се събират страшно различни хора – по житейски опит, интелект, нагласи, цели, ценностна система.



Една взривоопасна смес, която може да има унищожителен характер. Фиксирането върху всяка една от групите протестиращи отклонява отразяването на събитията от оста на обективността. А представянето на случващото се в неговата пълнота – при невероятната динамика – е напрактика невъзможно.

Защото едновременно е вярно, че полицай блъсна камера на тв екип и че по закон противопоставянето на полицейските органи е нарушение на обществения ред. Безспорен факт е, че в демократична страна всеки има право да протестира. Също толкова, колкото и че никой няма право да ограничава свободата на придвижване на другите, пък били те и депутати. Вътрешният министър Цветлин Йовчев съвсем намясто направи аналогия с протестите във Франция преди няколко години.

Вероятно сред десетките полицаи има и такива, които са си превишили правата, но като цяло полицията удържа положението. Вината, за да се стигне до кризисната ситуация, не бива да се търси в служителите на МВР. Обратното би означавало да разменим местата на причината и следствието.

Най-хубавото от 40-ия ден е, че няма сериозно пострадали. Лошото е, че и управлението е в ръцете на безбожници, за които единственото свято нещо е собственото им оцеляване.

Затова 40 дни стигат, време е да кажат дата за избори. Но само след промяна на закона.