Знаете ли, че вестникът, който се превърна в символ на "Свободното слово" е ставал жертва на френската държавна машина.

Седмичникът е наследник на основаното от Жорж Берние и Франсоа Кавана през 1960 г. месечно хумористично списание "Хара-Кири". След като читател обвинява списанието, че е "глупаво и зло", квалификацията е приета за негов девиз, с който става популярно сред читателите. От 1969 г. то става седмичник.

През ноември 1970 г. бившият френски президент Шарл дьо Гол умира в имението си в Коломбе д'еглиз. Това става седмица след като при пожар в нощен клуб "Пет-седем" загиват 146 души. Иронизирайки публикациите във връзка с това събитие, "Хара-Кири" отпечатва във връзка със смъртта на Дьо Гол информация със заглавие "Трагичен бал в Коломбе - един загинал".

Резултатът: министърът на вътрешните работи на Република Франция забранява списанието. Въздържам се от лесни коментари за границите на свободата на словото в люлката на съвременната демокрация Франция.

За да заобиколят забраната, издателите променят названието на "Шарли ебдо". Новото име произлиза от името на хумористично месечно списание "Шарли мансюел" ("Charlie mensuel"). "Шарли" носи името си от Charlie Brown, главен герой на популярния комикс "Peanuts". Същевременно е и закачка с името Шарл дьо Гол, каламбурът с чиято смърт е довел до забраната на "Хара-Кири".

И така, любезни читателю, каква ирония на съдбата, точно "Седмичникът на Чарли", /"Шарли ебдо"/ да стане факел на освободителното движение " Свободата на словото " в глобален план.

Но когато аршинът навсякъде е двоен, символите на революциите не учудват никого, ние отдавна сме свикнали с лицемерието, нали?

Изданието на Шарли ебдо от 14.01.2015г. в .pdf >>