Автор: монахиня Ксения Станева

Стълб на Православието- така Православната църква нарича св. Атанасий Велики, чиято памет честваме днес. Блестящ богослов, св. Атанасий участвал заедно със св. Николай Мирликийски и св. Спиридон Тримитунстски на Първия вселенски събор срещу ереста на Арий. Той допринесъл изключително много за победата на събора над арианите.

По-късно св. Атанасий бил поставен за епископ на древна Александрия и продължил нелеката борба за опазване чистотата на христовата вяра от арианското лъжеучение, което, макар и осъдено, завладяло почти цяла Александрия. Заради твърдостта и решителността, с които светия епископ се противопоставил на изопачаването на вярата, той бил постоянно преследван и клеветен от арианите, гонен от епископската катедра и изпратен на заточение. От всичките си 47 години архиерейско служение, св. Атанасий прекарал 15 в изгнание, но защитил чистотата на Христовото учение.

До нас са достигнали повечето от книгите му, написани в периода на изгнаничество. На св. Атанасий се дължи и установяването на сборника на свещените книги, тъй като по това време е имало много апокрифи. Той е авторът на житието на св. Антоний Велики, написването на което оказало голямо влияние върху монашеството , особено на Запад. И като богослов, и като архиерей, св. Атанасий винаги е бил образец за подражание и за миряни, и за духовници. За неговото богословие св. Йоан Златоуст казва:“Ако ти се случи да слушаш великия Атанасий и нямаш лист за писане, то скъсай парче от ризата си и записвай всичко, което каже“.

През 373 г. св. Атанасий участвал в Сердикийския събор и минал през днешните български земи. Неговото име носи манастира край с. Златна Ливада, където по предание светителят спрял за почивка, а след това там избликнало аязмо.
Св. Атанасий починал на 2 май 373 година на 78 годишна възраст. На тази дата е отделният празник на светителя, а на 18 януари паметта му се празнува заедно с паметта на св. Кирил Александрийски. Името му означава „безсмъртен“.