Автор: монахиня Ксения Станева

Св. Патриарх Евтимий Търновски с право може да бъде наречен един от най великите българи и колос не само в българската, но и изобщо в православната святост. Исихаст и кижовник, ученик на великия Теодосий Търновски, той е основател на Търновската книжовна школа. Книжовното му дело надхвърлило далеч границите на Второто Българско царство и оказало благотворно влияние върху цялото православно славянство. Като български патриарх той бил толкова известен, че всеки българин или чужденец считал за голяма Божия милост и чест да се срещне с него и да чуе духовните му съвети.

Още като ученик на св. Теодосий, св. Евтимий видял своя учител по време на молитва като огнен стълб. По време на тази молитва св. Теодосий получил Божие откровение за страшната участ на Българското царство падането му под турско робство заради греховете на народа и най вече ересите.През сълзи св. Теодосий открил на ученика си, че на него се пада тежката задача да бъде патриарх и защитник на българските християни по време на тези ужасни събития. Действително, патриархът изживял мъката от унищожението на гордата столица Търново, избиването на търновските първенци и поругаването на православните светини. Като истински пастир докрай защитавал своите пасоми, заради което бил осъден на смърт чрез посичане върху крепостните стени, за да всее екзекуцията му страх сред поробените българи. Но когато палачът издигнал ръката си с меча, се вдървил и не можел да помръдне. Този Божи знак дал на българите надежда, че не са изоставени. А турците побързали да скрият св. Евтимий и го изпратили в заточение. Окован с вериги и местен от място на място, великият патриарх до края на живота си проповядвал с огнено слово за вярата в Христа и влагал надежда в сърцата на поробените.

Има много предположения за това къде са свършили дните му, най популярното от които Бачковската света обител. За съжаление все пак гробът на този велик български светител и мъченик не е известен, но безсмъртни и пророчески остават думите му, които той изрекъл на раздяла с плачещите търновчани, когато го изпращали на заточение. Един от плачещите извикал.”На кого ни оставяш, добрий пастирю?” „На Светата Троица ви оставям: сега, винаги и во веки веков!”, отговорил св. Евтимий. Тези пророчески думи се сбъдват и по време на турското робство, когато Българската Православна Църква е играела ролята на държава, и по верем на освобождението , и винаги след това. Те са и предупреждение да съхраним вярата си при всички обстоятелства.