Според ново проучване, публикувано в Journal of the American Heart Association, дори краткосрочният гняв, предизвикан от спомени за минали негативни събития, може да има неблагоприятен ефект върху функционирането на кръвоносните съдове.

Това може да повлияе негативно на способността на кръвоносните съдове да се разширяват, което е от съществено значение за нормалния кръвен поток.

Предишни проучвания вече показаха, че нарушенията в способността на кръвоносните съдове да се отпускат и разширяват могат да увеличат риска от развитие на атеросклероза, опасно заболяване, характеризиращо се с отлагане на холестеролни плаки по стените на артериите. От своя страна атеросклерозата е един от основните рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания, включително коронарна болест на сърцето и инсулт.

Експериментът включва 280 възрастни, които са били разпределени на случаен принцип за една от четири емоционални задачи с продължителност 8 минути. Някои имаха нужда да си припомнят лични спомени, които ги караха да се ядосват, други се нуждаеха от спомени за ситуации, в които се чувстваха тревожни. Трета група беше инструктирана да прочете поредица от депресивни изречения, които биха предизвикали чувство на тъга, а четвърта група беше инструктирана да брои до сто многократно, за да предизвика емоционално неутрално състояние.

Изследователите оцениха здравето на клетките, покриващи кръвоносните съдове на всеки участник преди и след изпълнение на емоционални задачи.

Анализът на данните показа, че задачи, които припомнят минали събития, предизвикали гняв, водят до влошаване на способността на кръвоносните съдове да се разширяват в периода от 0 до 40 минути след изпълнение на задачата. След изтичането на 40-ата минута повече нарушения не бяха констатирани. В същото време не са открити статистически значими промени в състоянието на клетките, покриващи кръвоносните съдове, по всяко време след изпълнение на емоционални задачи, свързани с тревожност и тъга.

„Видяхме, че предизвикването на състояние на гняв води до дисфункция на кръвоносните съдове, въпреки че все още не разбираме какво може да причини тези промени“, коментира професор Симбо.

Д-р Глен Левин от Медицинския колеж Бейлър коментира:

„Това проучване чудесно добавя към нарастващия брой доказателства, че психическото благополучие може да повлияе на сърдечно-съдовото здраве и че интензивните остри емоционални състояния, като гняв или стрес, могат да доведат до сърдечно-съдови заболявания.“

Учените отбелязват, че това изследване ясно демонстрира как гневът може да повлияе негативно на здравето и функцията на съдовия ендотел, а ендотелът, тоест вътрешната обвивка на кръвоносните съдове, е ключов фактор за развитието на коронарна болест на сърцето и атеросклеротични заболявания.