Горещ въпрос
Торинската плащаница - реликва или фалшификат?
Торинската плащаница - реликва или фалшификат?
Торинската плащаница (на италиански: Sindone di Torino) е къс ленено платно, на което е отпечатан негативният образ на човек. Някои твърдят, че изобразява Исус от Назарет, а тъканта е погребалната плащаница, в която той е бил увит след разпятието.
Научният анализ обаче, я датира в периода 13 – 14 век. Римокатолическата църква няма официално становище относно автентичността на плащаницата като религиозен символ, но въпреки това мнозина папи и висши католически духовници са я почитали и призовават вярващите да се отнасят с благоговение към плащаницата, „запечатала образа Господен“. Плащаницата се съхранява в катедралата „Св. Йоан Кръстител“ в Торино, откъдето е и името ѝ.
История
От Евангелието на Матей се знае за съществуването на плащаница, в която Йосиф Ариматейски е повил тялото на Исус Христос. Три века по-късно за нея се говори в трудовете на Св. Кирил Йерусалимски. Очевидно до един момент плащаницата се е съхранявала в Йерусалим, защото има епизодични споменавания за нея по времето на император Юстиниан Велики, както и по-късно в трудовете на франкския епископ Аркулф. Следващите данни са чак след превземането на Константинопол през 1204 г. от латинците, когато един от френските рицари – Робер дьо Клари твърди, че тя е изчезнала.
Като религиозен символ с изключително значение за християнството е доста странно защо има толкова малко данни за нея близо хилядолетие и половина. След Кръста Господен, на който е разпънат Исус Христос, плащаницата би трябвало да е следващата най-важна реликва за християните. Очевидно това е осъзнато по някое време през XIV век и тогава в Троа се появява плащаница, която да привлича поклонници. В кореспонденция на епископа на Троа с папа Климент VII още тогава става дума за това, че тя не е автентична, но папата дава разрешение да се почита, само ако преди това се каже, че не става дума за истинската плащаница, а за нейно изображение. След това (вероятно откупена) тя става собственост на Савойското херцогство. Макар да е пребивавала в херцогския параклис Шамбери, после във Верчели, а от 1578 г. в Торино, тя остава савойска собственост чак до март 1983 г., когато според завещанието на Умберто Савойски тя е дарена от българския екс цар Симеон на Светия Престол.
Изследвания
Върху плащаницата са правени изследвания още от 50-те години на XX век, като най-подробните са от 1988 г., когато три радиоактивни датирания по метода въглерод-14 показват, че плащаницата е от периода между 1260 – 1390 г.Датирането от друга страна съвпада с първата поява на плащаницата в църковната история.
Хипотези
Плащаницата при пожара през 1532 година е била подложена на въздействието на висока температура при ниско съдържание на кислород. Докторът на биологическите науки, биохимикът Дмитрий Кузнецов от научно-изследователската лаборатория за биополимери „Е. А. Седов“ в Москва е провел експерименти за оценка на точността на радиовъглеродното датиране на образци, предварително подложени на силно нагряване. Кузнецов е получил древна тъкан от Израел, радиовъглеродната възраст на която е била определена на 200 години. Тъканта е била подложена на силно нагряване в присъствието на сребро, след което радиовъглеродният анализ е показал възраст 1400 години. Кузнецов обяснява това с биодеградацията (biofractionalization) на химическите връзки под въздействието на топлината и замърсяването на тъканта от външен (extrinsic) източник на въглерод-14. Обаче някои изследователи оспорват изводите на Кузнецов, тъй като по тяхно мнение условията, на които е била подложена тъканта при пожара, са невъзпроизводими.
"Прочутата плащаница не е истинското платно, в което е било загърнато тялото на Иисус Христос, но не е и средновековен фалшификат", това твърди венецианският историк и реставратор Лучано Бузо. Според него става въпрос за оригинално творение на италианския художник и "баща" на ренесансовото изкуство Джото ди Бондоне.
Специалистът твърди, че е намерил подписа на Джото, скрит в лицето и ръцете на отпечатания лик на Христос. Той бил в цвят сепия, подобен на този на тъканта, а освен него била изписано и числото 15. Според учения, то сочи към годината 1315, когато художникът е получил поръчка да създаде точно копие на свещената реликва.
Ако наистина е съществувал оригинал, до този момент той трябва да е бил силно повреден през вековете, когато е бил разнасян из Светите земи и Европа.
Лучано Бузо смята, че хипотезата му, че плащаницата е създадена през 1315 г., е в съгласие с въглеродните изследвания, направени през последните десетилетия. Те датират Торинската реликва към началото на 14. век.
Според историка, оригиналната реликва наистина е съществувала, но е изтляла с времето или е била изгубена или изгорена към датата, когато художникът е получил поръчката.
След няколкомесечни изследвания ученият стигнал до извода, че подписът и числата, закодирани в платното, свидетелстват за желанието на Джото да отбележи участието си в създаването му. Не е никак чудно църквата да е решила да използва именно този художник за такава важна цел, тъй като Джото е бил един от най-известните и уважавани творци на времето си.
Научният анализ обаче, я датира в периода 13 – 14 век. Римокатолическата църква няма официално становище относно автентичността на плащаницата като религиозен символ, но въпреки това мнозина папи и висши католически духовници са я почитали и призовават вярващите да се отнасят с благоговение към плащаницата, „запечатала образа Господен“. Плащаницата се съхранява в катедралата „Св. Йоан Кръстител“ в Торино, откъдето е и името ѝ.
История
От Евангелието на Матей се знае за съществуването на плащаница, в която Йосиф Ариматейски е повил тялото на Исус Христос. Три века по-късно за нея се говори в трудовете на Св. Кирил Йерусалимски. Очевидно до един момент плащаницата се е съхранявала в Йерусалим, защото има епизодични споменавания за нея по времето на император Юстиниан Велики, както и по-късно в трудовете на франкския епископ Аркулф. Следващите данни са чак след превземането на Константинопол през 1204 г. от латинците, когато един от френските рицари – Робер дьо Клари твърди, че тя е изчезнала.
Като религиозен символ с изключително значение за християнството е доста странно защо има толкова малко данни за нея близо хилядолетие и половина. След Кръста Господен, на който е разпънат Исус Христос, плащаницата би трябвало да е следващата най-важна реликва за християните. Очевидно това е осъзнато по някое време през XIV век и тогава в Троа се появява плащаница, която да привлича поклонници. В кореспонденция на епископа на Троа с папа Климент VII още тогава става дума за това, че тя не е автентична, но папата дава разрешение да се почита, само ако преди това се каже, че не става дума за истинската плащаница, а за нейно изображение. След това (вероятно откупена) тя става собственост на Савойското херцогство. Макар да е пребивавала в херцогския параклис Шамбери, после във Верчели, а от 1578 г. в Торино, тя остава савойска собственост чак до март 1983 г., когато според завещанието на Умберто Савойски тя е дарена от българския екс цар Симеон на Светия Престол.
Изследвания
Върху плащаницата са правени изследвания още от 50-те години на XX век, като най-подробните са от 1988 г., когато три радиоактивни датирания по метода въглерод-14 показват, че плащаницата е от периода между 1260 – 1390 г.Датирането от друга страна съвпада с първата поява на плащаницата в църковната история.
Хипотези
Плащаницата при пожара през 1532 година е била подложена на въздействието на висока температура при ниско съдържание на кислород. Докторът на биологическите науки, биохимикът Дмитрий Кузнецов от научно-изследователската лаборатория за биополимери „Е. А. Седов“ в Москва е провел експерименти за оценка на точността на радиовъглеродното датиране на образци, предварително подложени на силно нагряване. Кузнецов е получил древна тъкан от Израел, радиовъглеродната възраст на която е била определена на 200 години. Тъканта е била подложена на силно нагряване в присъствието на сребро, след което радиовъглеродният анализ е показал възраст 1400 години. Кузнецов обяснява това с биодеградацията (biofractionalization) на химическите връзки под въздействието на топлината и замърсяването на тъканта от външен (extrinsic) източник на въглерод-14. Обаче някои изследователи оспорват изводите на Кузнецов, тъй като по тяхно мнение условията, на които е била подложена тъканта при пожара, са невъзпроизводими.
"Прочутата плащаница не е истинското платно, в което е било загърнато тялото на Иисус Христос, но не е и средновековен фалшификат", това твърди венецианският историк и реставратор Лучано Бузо. Според него става въпрос за оригинално творение на италианския художник и "баща" на ренесансовото изкуство Джото ди Бондоне.
Специалистът твърди, че е намерил подписа на Джото, скрит в лицето и ръцете на отпечатания лик на Христос. Той бил в цвят сепия, подобен на този на тъканта, а освен него била изписано и числото 15. Според учения, то сочи към годината 1315, когато художникът е получил поръчка да създаде точно копие на свещената реликва.
Ако наистина е съществувал оригинал, до този момент той трябва да е бил силно повреден през вековете, когато е бил разнасян из Светите земи и Европа.
Лучано Бузо смята, че хипотезата му, че плащаницата е създадена през 1315 г., е в съгласие с въглеродните изследвания, направени през последните десетилетия. Те датират Торинската реликва към началото на 14. век.
Според историка, оригиналната реликва наистина е съществувала, но е изтляла с времето или е била изгубена или изгорена към датата, когато художникът е получил поръчката.
След няколкомесечни изследвания ученият стигнал до извода, че подписът и числата, закодирани в платното, свидетелстват за желанието на Джото да отбележи участието си в създаването му. Не е никак чудно църквата да е решила да използва именно този художник за такава важна цел, тъй като Джото е бил един от най-известните и уважавани творци на времето си.
Comments
comments powered by Disqus